Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 160

Запрати фиша на бюрото му, хвърли издайническата кърпичка на пода и тръгна към вратата.

— Махай се, Ричард. Всичко свърши. И повече никога не се появявай тук.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРА

Норман Бъртън отвори вратата на хотелския си апартамент с усмивка на франт, като в едната си ръка държеше чаша шампанско, а в другата — джойнт.

Норман приличаше на плюшено куче с големите си кафяви очи, перчема от гъста кестенява коса и усмивката, която грееше с всичките му зъби. Беше около двайсет и петгодишен, не много висок.

— Добре дошли, скъпи дами — беше прекалено любезен и изсумтя, сякаш е пиян. — Добре дошли в земята на хубавините.

Съмър го позна веднага. Играеше в семейни телевизионни сериали, после се появи и в киното. Таблоидите и списанията за фенове непрекъснато пишеха за него. Досега се бе сгодявал три пъти, а когато арестуваха Хайди Флайс, едно от имената, споменати в малкия й черен бележник, беше неговото.

Тина я побутна напред.

— Нали ти казвах — видът й беше тържествуващ.

В апартамента седеше дребен и кльощав испанец, малко по-възрастен от Норман. За ръката го държеше прекалено висока брюнетка с кисело изражение, облечена в дрехи от черна кожа.

— Настанявайте се, момичета — и Норман посочи канапето. — Кажете какво ще искате. Джойнт, шампанско? Или щипка прахче?

— За мене джойнт — самоуверено каза Съмър.

Норман сграбчи ръката й.

— Ето такива момичета харесвам — усмихна се по момчешки той. — Хубави момичета. И хубави. Адски хубави… само такива ми харесват.

Съмър въздъхна малко по-леко. Значи ще може да се справи само ако прави неща, приятни на този тип. Той беше доста по-скучен от Айдън Шон през онази нощ, но с Айдън нещата завършиха твърде неприятно за нея.

Седна на канапето до Тина. Испанецът не им обръщаше никакво внимание, както и на гаджето до него.

— Слушай, Норман — започна той с нисък бучащ глас. — Трябва да изчезвам оттук. Носиш ли ми парите?

— Закъде си се разбързал? — недоволстваше Норман. — Вечно бързаш. Защо не останете и не се повеселите малко с нас?

— Той няма да остане за купона — вместо него отговори гаджето с намусен вид. — Имаме къде да отидем. Дай му каквото му дължиш и да се дигаме оттук.

— Добре, добре — Норман вдигна ръце. — Не го вземайте толкова навътре.

— Нали ще си седите кротко, докато си свърша работата.

Той се обърна към испанеца и гаджето му и тримата се гмурнаха в спалнята и притвориха вратата зад себе си.

— Дарлийн ми каза, че ще си получим парите предварително — припряно се обади Тина. — Този си е ипотекирал къщата и след всичко, което току-що видяхме, ще е по-добре да сме сигурни и първо да си вземем каквото трябва.

— Е, не може току-така да му ги поискаме — каза Съмър.

— Защо не? Тези точно това направиха.

— Какви са те?

— Откъде да знам? — Тина направи гримаса. — Наркопласьори или нещо такова.

— Има достатъчно други пласьори, откъдето може да се снабди.

— Това пък откъде го знаеш?

— От момчетата на плажа. Те винаги са готови да ми дадат каквото поискам.