Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 162

Когато свършиха, нямаше търпение да навлече дрехите си. Тогава Норман я извика настрана, подаде й лист хартия, на който беше телефонният му номер, и й каза:

— Обади ми се. Можем да измислим нещо друго. Няма нужда това да минава през Дарлийн. Нали, котенце?

— Аз… не знам — запъна се тя, взряна отблизо в чертите му, които познаваше от безбройните списания.

Той й подари една от прословутите си усмивки на плюшено кученце.

— Ти си много сладко момиче — каза той. — Направо необикновено.

— Благодаря ти — покорно се отзова тя.

— Гледай скоро да ми се обадиш — настоя той.

— О, разбира се — и очите й светнаха.

После той поръча две таксита и ги изпрати у дома.

Тя седна отзад, за да може да остане насаме с мислите си — колко е великолепен и какъв прекрасен живот можеха да си водят заедно.

Беше кинозвезда и богаташ. Постоянно щеше да е в състояние да я пази от баща й.

Когато се промъкна в къщата в Малибу, забеляза Ники, заспала на едно канапе в дневната. Стараеше се да бъде безшумна и влезе на пръсти в стаята си, затвори вратата и се вмъкна в леглото с дрехите.

Да, може да стане госпожа Норман Бъртън. И това напълно ще й подхожда.

Лара се събуди първа и се намери в ръцете на Джой. Той промърмори в съня си. Тя се притисна към врата му и усети възбуждащата мъжка миризма. Господи! Наистина го обича.

Той отвори едно око.

— Какво има? — беше още сънен. — Пожар ли?

— Пожар?

— Да… веднъж стана така.

— Кога?

— О, беше много отдавна… в един хотел.

— Ти си се измъкнал, нали?

— Имах този късмет.

— Винаги си късметлия.

И двамата се разсмяха. Той широко разтвори ръце и тя се сви в прегръдките му.

— Откъде си, Джой? — попита го в този момент и прокара нокът по гръдния му кош. — Мислех си за това… Знаеш ли, не мога да кажа за тебе абсолютно нищо.

— От Флорида съм — небрежно отговори той. — Родителите ми починаха. Нямам други близки. А сега да чуем тебе.

— От Средния запад — тя сподели толкова малко, колкото и той. — Родителите ми починаха. Нямам роднини.

— Нима? — възкликна той. — Наистина сме сродни души.

Тя се сгуши в него.

— Джой?

— Да, скъпа?

— Искам да се любим. Да се любим без да мислим, без да се щадим.

— Кога, сега ли? — той се стъписа от неочакваната й решителност.

— А, не, следващата седмица — отговори му тя с равен присмехулен глас.

— Добре, добре, сексманиачката ми — засмя се той. — Имам нужда от подходящо настроение.

— Няма проблеми, сега ще ти го създам — и тя пак си помисли, че той е събудил в нея една нова жена.

— Искаш ли да направим така? — предложи той. — Представи си, че си камериерката.

— Джой!

— Не ти се играе роля, а? — подразни я той.

— Да, обаче никога…

— Какво никога, Лара? — и той докосна гърдите й, притисна зърната й, което изтръгна вик на удоволствие от нея.

— Никога не съм играла такива игрички — гласът й звучеше свенливо. — Нито театри с роли и така нататък. Ричард никога не го е правил.

— С колко мъже си била? — той беше явно любопитен. — Ричард ли ти е бил първият?