Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 159

Даваше си сметка, че може би също има вина за това. Роди Съмър, когато беше само на шестнайсет години, и никога не успя да приеме факта, че носи отговорността за възпитанието на това дете. В действителност с облекчение остави Съмър на Шелдън в Чикаго, за да е свободна и да се порадва на живота.

И все пак дълбоко в себе си искаше да е до дъщеря си и да се грижи за нея.

За нещастие Шелдън никога не й позволи да го направи.

Намери парче от стара квитанция на жълта хартия и надраска на него с молива без връх, който успя да намери, едри разкривени букви:

ЧАКАМ ТЕ В КУХНЯТА В 8.00 СУТРИНТА.

НЕ ИЗЛИЗАЙ НИКЪДЕ, ПРЕДИ ДА СМЕ ГОВОРИЛИ.

После остави бележката в средата на неоправеното легло на Съмър, отиде в дневната и си сипа питието, от което се нуждаеше цял ден.

Ричард се прибра след два часа.

— Здравей — посрещна го Ники. Сега тя беше на третата си водка.

— Здрасти — и той се изплъзна от прегръдката й.

— Всичко наред ли е? — питаше тя, докато го следваше по петите към спалнята.

— Защо, нещо тревожи ли те? — и той хвърли сакото си на леглото.

— А ти къде беше? — попита го тя.

Той я погледна изпитателно.

— Искаш ли писмен доклад?

— О, не — тя се въздържаше. — Едва ли ще е нужно. Просто се чудех дали си вечерял.

— Да — той излезе от спалнята и влезе в кабинета си. Беше завел Кимбърли в тихо ресторантче надолу по брега, а на връщане тя му духа в колата. Сега се чувстваше виновен.

Ники се суетеше наоколо. Усещаше по миризмата, която се носеше от него, че е пил. Но обонянието му долови и парфюма на друга жена.

Изведнъж осъзна защо той е толкова студен към нея. Старият мръсник се е върнал към навиците си от едно време — да чука където завърне.

Това й беше напълно достатъчно. По дяволите! Как не е могла да го усети? Защо винаги е била така сляпа и самоуверена да си мисли, че той няма да постъпи с нея така, както с Лара.

Изчака той да се настани пред компютъра си, след това се върна в спалнята и направи нещо, което се бе заклела да не върши никога: прерови джобовете на сакото му.

Бинго! Пакетче презервативи — един липсва.

Бинго! Фиш за използване на кредитна карта — вечеря за двама в „Айви“.

Бинго! Носна кърпичка с червило на нея — и не е нейният цвят.

Как може да е била толкова глупава!

Върна се в кабинета му, кипяща от гняв.

— Искам веднага да си събереш багажа и да се махаш оттук — избухна тя.

Той я погледна така, сякаш е съвсем полудяла.

— Какво?

— Не стига, че отново започна да пиеш — тя повишаваше тон. — Но поднови и женските си истории? О, не, не мога да повярвам.

— Да не си полудяла? — раздразнено се обади той.

Сърцето й биеше с тежките удари на хидравличен чук.

— Да, полудяла съм — тя едва говореше. — Луда съм била да повярвам, че можеш да се промениш.

— Успокой се.

— Майната ти, Ричард — тя размаха пред лицето му пакетчето с презервативи. — Майната им и на комплексарските ти навици.