Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 13

— Сигурно се шегуваш.

Дълбока и дълга въздишка.

— Не се шегувам.

Хари обмисляше възможността някой топлокръвен мъж наистина да зареже Лара Айвъри. Изглеждаше му крайно неприемливо.

— Че защо би направил такова нещо? — попита най-накрая. — Да не би глупакът да е нямал мозък?

— Твърде много внимание — кисело отговори Лара. — И всичкото насочено към мене.

— Трябва да си с някой колега актьор — поверително каза Хари. — Ние знаем как да го споделим.

„Как ли пък не — помисли си Лара. — Единственото нещо, което актьорите знаят как да споделят, е сцената и затова биха убили заради близкия план.“

В живота си беше срещала достатъчно актьори мегаломани.

Кинозвездата с полираното лице и сухия хумор. Беше привикнал към стероидите и спеше само с модели. Мачо-героят от екшъните с присвитите очи и тънката усмивка. Обичаше да бие жените и да ги унижава сексуално — но само ако му бяха извън категорията и не можеха да му отвърнат. Известната чернокожа звезда, който одобряваше единствено блондинки с големи бюстове за изключително голямото си водно легло. Очарователният крал на комедията с огромен пенис, който напоследък чукаше бавачката на децата си. И „сериозният“ нюйоркски актьор, който можеше да си падне само по травестити.

О, да, кинозвезди — чаровна, добре организирана тълпа.

Докато се беше отдала на мислите си, Хари съзря шанса си. Отби колата встрани от пътя, наведе се напред и притисна топлите си устни към нейните.

— Хари! — възкликна тя и успя да го отблъсне. — Какво си мислиш, че правиш?

Думите заизлизаха от устата му в безсмислен поток, докато ръцете му се насочиха към гърдите й:

— Ти си толкова шибано красива, Лара… толкова прекрасна… първия път, когато те видях… жена ми е студена риба… никога не спим заедно… може би само няколко пъти през последната година… малкият ми изгаря за тебе…

Тя силно го удари по лицето — театрален жест, но такъв, че евентуално да свърши работа.

— Мили Боже! — възкликна той и прекъсна масираното си настъпление.

— Хари — звучеше по-спокойна, отколкото се чувстваше. — Овладей се. Не се обвързвам с женени мъже, така че бъди добър да запалиш колата и да ме откараш вкъщи. — Той се отдръпна от нея като отхвърлен глупак. — Не че не си привлекателен — продължи тя с по-мек глас. — Но всеки трябва да се придържа към принципите си.

Милите й думи го успокоиха.

— Извинявай, Лара — измърмори той доста засрамен. — Няма да се повтори.

„Можеш да се обзаложиш, че няма — помисли си тя. — Защото това е първият и последен път, когато се озовавам в кола насаме с тебе.“

— Ще го забравя, ако искаш — тихо каза тя, спасявайки накърнената му гордост.

— Благодаря — промърмори той и я откара до вилата, където на входната врата ги чакаше Ричард — стоеше отвън като баща закрилник.

— Не бях сигурен, че имаш ключове — заяви Ричард, поглеждайки към Хари.

Лара влезе във вилата, без да каже и дума на някого от двамата.

Мъже! Само да можеше да намери някого, който да си струва, тогава може би щеше да бъде щастлива.

Или пък не?

Можеше ли някой да я накара да забрави мрачните спомени от миналото си?