Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 146

Един мотаещ се пред входа фотограф започна да прави снимки, а това винаги я изнервяше. Веднага след като пиколото докара колата й, тя потегли и осъзна, че сега има цял час за губене, преди да дойде време за интервютата в рекламния й офис. Времето нямаше да й стигне да се върне у дома, така че се качи на хълма, спря пред Нюман Маркъс и си позволи да попазарува безсмислено.

Вниманието на клиентите и продавачите направо я задуши — още един от недостатъците на известността. Усмихваше се любезно и раздаде няколко автографа, след това пак се качи в колата си и тръгна за рекламния офис по-рано от необходимото, като направо заряза продавачите изненадани, че не са успели да й угодят.

Линдън, рекламният й агент — елегантен чернокож на около четирийсет години, — искрено се зарадва на появата й.

— Как е любимата ми клиентка? — посрещна я той и я целуна по двете бузи.

— Уморена — отговори тя и потисна една прозявка.

— Бъди сигурна, че въобще не ти личи — каза й той бодро.

Линдън беше бивш пилот. Бе загубил ръката си по време на неуспешна каскада в един от първите филми на Лара. Тя направи всичко, за да му помогне — инвестира в рекламната фирма, която той основа, и беше първият му клиент. Сега, шест години по-късно, той заслужено се ползваше с репутацията на един от най-успяващите и предпочитаните в бизнеса. Обичаше често да й припомня, че дължи всичко това на нея. При тези думи тя винаги се усмихваше и не му отдаваше никакво значение.

— Винаги си толкова мил, Линдън — каза тя.

— Опитвам се винаги да бъда мил с клиентите си — отговори той с усмивка.

— И успяваш.

Линдън я настани в личния си кабинет и тя веднага звънна вкъщи. Госпожа Креншоу й предаде, че Джой е излязъл.

В този момент й се искаше той да е вкъщи. Да говори с него и да му признае колко й липсва и как няма търпение да се озове в прегръдките му.

Миналата нощ правиха любов в игралната зала — той я подпря на масата за рулетка, вдигна полата й и я облада направо. Беше невероятно еротично.

Никога не можеше да предскаже сексуалното поведение на Джой. Понякога я караше да се чувства като курва, понякога — като истинска дама. Сливането на тези контрасти беше направо опасно, но примамливо.

Самата мисъл за него предизвика тръпка на възбуда.

Усмихна се. Джой я караше винаги да се усмихва и именно затова го харесваше толкова.

— Благодаря ви, че намерихте време за мене, задължен съм ви — каза Джой.

Нямам друг избор — кисело си помисли Куин Латимър и прокара ръка през оредялата си коса, докато гледаше Джой с подозрение, а в главата му се въртяха куп въпроси.

Джой отново се държа много неопределено, когато Куин го притисна, за да изкопчи повече информация за него.

— Сега започвам, нямам опит — обясняваше той.

Сигурно е така — помисли си Куин и се опита да проумее какво става напоследък с Лара. Най-напред тя настоя да участва в този мизерен филм, „Отмъщение“. Сега пък е издействала роля за гаджето си в него и очакваше той, Куин Латимър, да представлява този никому неизвестен актьор, макар много добре да знаеше, че той е педантично придирчив при избора на клиентите си и всеки ден отклонява актьори, които само изглеждат добре. А и Джой отговаряше твърде уклончиво, отказваше да даде каквато и да е информация за миналото си, не споменаваше името на агента, който го е представлявал в Ню Йорк. За Куин това беше много подозрително.