Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 144

— За това ли става дума?

— Интересува ли те?

Нямаше нищо, което да загуби, можеше само да спечели — пари и свободата си.

— Определено — бързо каза тя.

Дарлийн разтвори устни в ослепителна усмивка.

— Какво ще кажеш за петстотин долара в брой?

Съмър не можеше да повярва, че всичко това й се случва.

— Ъ-ъ… много привлекателно — едва успя да изрече тя.

— И още нещо — добави Дарлийн. — Не си девствена, нали? И много добре знаеш как да се грижиш за себе си?

Не, не съм девствена, като се има предвид това, че баща ми ме отвори, когато бях на десет години.

— Да, знам как да се пазя — тя си помисли, че един презерватив и един джойнт ще я спасят от всякакви усложнения.

— Тогава до утре вечер — Дарлийн стана от масата. — Ще уредя всичко, а Тина ще ти съобщи подробностите — и тя кимна на Тина. — Права си, мила. Съмър е много красива.

След това се отправи към един мерцедес, чийто шофьор чакаше на стоянката, седна в него и колата потегли.

— Върхът! — възкликна Съмър. — Коя е тя?

— Нали е страхотна? — възхищаваше се Тина. — Искам да стана като нея. Да можеше само да видиш къщата й!

— Къде се запознахте? — попита Съмър и си отряза парченце пица от чинията на Тина.

— Ами… — поколеба се Тина. — Работех на едно място като модел и една от другите манекенки ме запозна с нея. Дарлийн е страхотна. С нея направих маса пари. Ти също можеш да ги имаш, само че каквото и да стане, не й казвай, че си само на петнайсет… Аз й казах, че си на седемнайсет. Внимавай много.

— Ясно. — Ама за идиотка ли я мислеше Тина?

— И недей да раздуваш за тази работа — предупреди я Тина. — Не казвай нито на Джед, нито на останалите. Това е наша тайна.

— Мога да пазя тайни.

— Знаех си, че мога да ти имам доверие.

Съмър махна на сервитьора и си поръча цяла пица. Нали скоро щеше да стане богата.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА

Ричард щракна с пръсти и поръча на сервитьора бутилка „Шардоне“.

— Аз не пия — Лара вече съжаляваше, че се е съгласила да обядва с него.

— Моля те, скъпа — настояваше той. — За доброто старо време.

— Доброто старо време? — тя явно се подразни. — Мислех си, че целта на този обяд е да ми говориш за Джой.

— Да, разбира се, но това не означава, че не можем да се порадваме един на друг, докато си говорим — произнесе думите меко, разчитайки на чара си. — Чаша вино с бившия ти съпруг — да не би да е толкова ужасно?

— Ще бъда откровена, Ричард — погледът й се рееше из салона. — Щях да се чувствам много по-добре, ако Ники беше с нас.

— Защо говориш така? — той явно страдаше, а в погледа му се четеше обвинение. — За Бога, бяхме женени. Пък и не се срещаме тайно.

— Да, прав си — тя безизразно оглеждаше ресторанта. Денят й беше тежък. Най-напред записа няколко телевизионни изявления за Австралия, последвани от едночасово интервю с репортер на списание „Премиера“. Сега пък — обяд с Ричард. Бе се съгласила по-късно да отговори на още няколко въпроса в офиса на „Връзки с обществеността“. Мразеше тази работа — беше давала много интервюта, сякаш включила на автопилот.

За миг се изкуши да стане от масата, да отиде до телефона и да отмени срещите, но после осъзна, че така ще отблъсне мнозина журналисти, а рекламата е важно нещо — особено в момента, когато й предстояха промоциите на три нови филма.