Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 107
Джаки Колинс
— Той излезе — отговори Каси.
— Значи е излязъл — повтори като ехо тя, без да може да разбере.
— Каза ми, че има неотложна работа в града. Ще ти се обади утре.
— Неотложна работа? Каква работа?
— Нямам представа.
— Остави ли някакъв телефон?
— Не.
— А защо ти не се сети да му поискаш телефонния номер? — изведнъж чу собствения си глас, който крещеше на Каси, и рязко млъкна. Каси нямаше никаква вина.
— Извинявай — Каси се опита да я успокои. — Не знаех, че е толкова важно.
— Всъщност не е — приключи разговора тя.
— Нещо не е наред ли? — попита я Йоко, която беше дочула разговора.
— Нищо — отговори и на нея, докато се питаше как ще може да прекара нощта без него. — Всичко е наред.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
След инцидента пред Гилдията на режисьорите Алисън Сиуел отиде на съд и получи осемнайсет месеца за преследване, тежко нападение и посегателство над полицай.
За Алисън това беше чудовищна несправедливост. Тя не е преследвала Лара. Тя беше нейна приятелка. Идиотите не го ли разбираха? ТЯ И БЕШЕ ПРИЯТЕЛКА, ПО ДЯВОЛИТЕ.
Защо тъпите ченгета не арестуват истинските престъпници? Убийци и сексманиаци, педофили и крадци.
Някакъв глупав частен детектив, нает от агента на Лара, беше изфабрикувал всички писма до Лара, които й приписваха. И същият този тъпанар стоеше пред съда и на всеослушание четеше откъси от тях. Алисън беше бясна.
После дадоха думата и на самата Лара и тя потвърди, че Алисън Сиуел я заплашва от месеци, идва в дома й непоканена, търси я непрекъснато по телефона и се опитва да се добере до всяко място, където тя работи в момента.
Пълни глупости! Единственото, което Алисън се опитваше да направи, беше да стане нейна приятелка и да разбере къде може да я намери. И затова — затвор. В затвора с престъпниците.
Беше в една килия с някаква малоумница, която изтровила всички съседски котки. Много мила стара госпожа с бели коси и забавно поведение. Една вечер, докато Алисън се опитваше да подремне, старата кучка започна да я души.
После й пратиха в килията някаква руса, вечно намръщена проститутка, наръгала някого си в кенефа, която сега не искаше да говори.
Алисън беше съвсем доволна от това. Имаше достатъчно време да мисли.
Когато излезе оттук, Лара Айвъри трябваше да си получи заслуженото.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА
Телефонът мълчеше. Вече втора нощ Лара напразно се взираше в него и се чувстваше като влюбена до уши глупачка. После реши че да, навярно по линията има повреда.
Вдигна слушалката. Нормалният сигнал „свободно“. Върна я на мястото й, след това взе първата попаднала й книга и се опита да се съсредоточи върху текста.
Невъзможно. Един тих глас непрекъснато отекваше в главата й:
Лудост! Единственото, което беше в състояние да прави, бе да мисли за него. Това щеше да я погуби. Никога не е била толкова влюбена в Ричард. А Лий — той беше просто приятно интермецо.
Беше истинско чудо как напълно я завладя мисълта за него. Какво му ставаше?