Читать «Мизъри» онлайн - страница 34

Навярно ченгетата ще се върнат и този път „гостът“ няма да е толкова кротък.

Пол си спомни как безумно се стрелкаха очите й, когато огънят в скарата заплашваше да предизвика пожар. Представи си как облизва устните си; как се движи от стая в стая, като непрекъснато свива ръцете си в юмруци, и от време на време наднича в спалнята, където лежи упоеният Пол. От време на време изрича: „Боже мой“ и гласът й отеква в празната къща.

Бе откраднала рядка птица с красива перушина — рядка птица от Африка.

Какво ще й направят, ако я заловят?

Естествено, отново ще я изправят пред съда в Денвър. И този път навярно няма да й се размине.

Пол свали ръце от очите си и се втренчи в преплетените, криволичещи по тавана пукнатини. Нямаше защо да закрива очите си, за да си представи какво ще последва. Навярно Ани ще се опита да го задържи за ден или за седмица. Навярно само повторно обаждане по телефона или посещение на полицията ще я принудят да се отърве от рядката си птица. И в края на краищата щеше да го стори, също както преследваните диви кучета заравят жертвите си.

Ще му даде пет таблетки вместо две, може би ще го задуши с възглавницата или пък просто ще го застреля. Положително притежаваше пушка, задължителна за хората в изолираните райони — това бе идеалното решение на проблема.

Не, няма да употреби пушката, за да не остави улики.

Все още не се бе случило нищо от това, което си представяше, защото не бяха намерили колата му. Навярно претърсваха Ню Йорк или Лос Анджелес, но никому не бе хрумнало, че Пол може да е в Сайдуиндър, Колорадо.

Но ще настъпи пролет.

Преплетените букви на тавана се набиваха в очите му. Пулсиращата болка в краката му ставаше все по-настойчива; при следващото биене на часовника Ани щеше да се появи, но той се страхуваше да не издаде мислите си. Погледна към стената вляво, където ви — календар. На картинката бе изобразено момченце, което се спуска с шейната си. Под картинката пилеше „февруари“, но ако изчисленията му бяха верни, сигурно бяха изминали първите дни на март. Ани просто бе забравила да обърне страницата.

След колко време колата му с нюйоркска регистрация ще се появи изпод топящия се сняг? (Тогава ще открият документите на името на Пол Шелдън.) След колко време полицаят ще посети Ани? Или може би тя ще научи от вестника за намирането на колата му? След колко време ще започне да се топи снегът?

Шест седмици? Пет?

„Навярно толкова ми остава да живея“ — помисли си Пол и се разтрепери. Краката го боляха адски; успя да заспи едва след като тя му донесе поредните таблетки.

23

Следващата вечер Ани му поднесе пишещата машина марка „Роял“. Беше канцеларски модел от времето, когато предмети от рода на електрически пишещи машини, цветни телевизори и телефони с бутони са съществували само в научнофантастичните произведения. Напомняше му черни старомодни обувки с копчета. От двете й страни бяха монтирани стъклени прозорчета, през които се виждаха различните лостчета, пружинки, зъбни колелца и оси. Вляво, подобно на вдигнат палец на автостопаджия, стърчеше потъмнелият от времето лост за връщане на валяка. Самият валяк беше прашен, гумената му повърхност бе набраздена и надупчена. Думата „Роял“ бе изписана в полукръг върху предната част на машината.