Читать «Мизъри» онлайн - страница 32

Пол отвори очи и се втренчи в гипсовия таван, където се виждаше мрежа от тънки пукнатини — те бяха преплетени във формата на три букви. В дните, последвали излизането му от черния облак, писателят непрекъснато се бе взирал в тях и сега отново ги проследи, въпреки че му бяха до болка познати. Разсеяно си мислеше за думи, които започваха с буквата „ш“.

Да. Навярно всичко се е случило точно така.

Дали Ани бе помислила какво ще стане, когато намерят колата му? Сигурно. Беше побъркана, но хитра. И все пак изобщо не й беше хрумнало, че Пол може да притежава копие от романа „Бързи коли“.

„И се оказа права, кучката!“

Пред очите му отново изникна картината на овъглените страници, които се носеха из стаята, пламъците, звуците, миризмата на изгоряло (на изгорялата му творба). Пол стисна зъби и се опита да прогони ужасяващите спомени; в случая богатото му въображение му вършеше лоша услуга.

„Вярно е, че нямаш копие, въпреки че това би било първа грижа на деветдесет на сто от писателите — при това малцина от тях получаваха колкото тебе дори за книгите, в които не се говори за Мизъри. Подобна мисъл изобщо не е хрумнала на Ани.“

Тя не е писателка.

Нито е глупава; смятам, че и двамата сме на еднакво мнение по този въпрос. Струва ми се, че страда от мания за величие. Според нея ръкописът трябваше да бъде изгорен. Бе толкова уверена, че служи на правото дело, че изобщо не се бе сетила за нищожни подробности като например ксероксно копие. Подобна мисъл никога не й е дошла наум, приятелю.

Навярно повечето му предположения приличаха на къща изградена върху плаващ пясък, но мнението му Ани Уилкс оставаше непоклатимо като нос Гибралтар. Беше извършвал подробни проучвания за написването на „Мизъри“ и притежаваше задълбочени познания в областта на неврозите и на психозите. Известно му бе, че при обикновените психопати се редуват периоди на дълбока депресия и на почти агресивно приповдигнато настроение, но цялостното им поведение се определя от манията за величие. Подобни хора са твърдо убедени, че са обект на внимание, че са герои на велика драма, краят на която се очаква със затаен дъх от милиони хора. Подобни хора мислят едностранчиво и мислите им са лесни за разгадаване, защото следват само една посока: от психически разстроената личност към предмети, ситуации или други хора, които не са под контрола на психопата. (Малко по-различно е положението при невротиците.)

Ани Уилкс бе решила, че трябва да унищожи ръкописа; дори не й беше хрумнало за съществуването на копие.

„Навярно щях да спася проклетата книга, ако й бях казал, че разполагам с дубликат. Ани щеше да осъзнае, че унищожаването на ръкописа е безпредметно. Тя…“

Налягаше го дрямка, но внезапно дъхът му секна и очите му се изцъклиха.

Да, Ани положително щеше да осъзнае безнадеждността на постъпката си; щеше да бъде принудена да признае, че губи контрол върху положението. Самочувствието й щеше да бъде наранено…