Читать «Мизъри» онлайн - страница 35
Стивън Кинг
Ани я подържа пред него, за да я разгледа, сетне с пъшкане я постави върху леглото между краката му.
Пол се втренчи в машината.
Стори му се, че се хили.
Господи, наистина му се усмихваше.
Още от сега Пол усещаше, че му предвещава неприятности. Избледнялата лента беше двуцветна — от цяла вечност не бе виждал подобна лента, но въпреки това видът й не пробуди в него приятна носталгия.
— Е, какво ще кажеш? — нетърпеливо попита Ани и се усмихна.
— Хубава е — побърза да отговори Пол. — Истинска антика.
Усмивката й помръкна.
— Не съм я купила от антикварен магазин, а от оказион.
Пол мигновено успя да се справи с положението и отвърна:
— Всъщност пишещите машини не остаряват. Хубавата машина може да ти служи цял живот. Тези стари канцеларски рожби са истински танкове.
Ако можеше да достигне машината, би я погалил, дори би я разцелувал.
Усмивката на Ани отново разцъфна. Сърцето му възстанови ритъма си.
— Купих я от „Нови вещи на старо“. Какво тъпо име на магазин, нали? Но и собственицата, Нанси Дартмънгър, е тъпанарка — лицето на Ани леко помръкна, но той веднага разбра, че гневът й не е насочен срещу него. Инстинктът за оцеляване му помагаше да проумее характера й. Пол установи, че се нагажда към настроенията й, сякаш се вслушваше в тиктакането на повреден часовник.
— Не само че е тъпа, но е проклета — продължи Ани — Дартмънгър! Би трябвало да се казва Хоърмънгър. Разведе се два пъти, а сега живее с някакъв барман. Ето защо се ядосах, когато ти нарече машината „антика“…
— Много е хубава — повтори Пол.
Ани замълча, сетна бавно изрече, сякаш правеше признание:
— Липсва й буквата „н“.
— Така ли?
— Да. Погледни.
Тя наклони машината и Пол се втренчи в подредените в полукръг букви. Изпадналото чукче напомняше липсващ кътник сред иначе добре поддържани зъби.
— Виждам.
Тя върна машината върху леглото, което леко се залюля. Пол предположи, че машината тежи най-малко двайсет и пет килограма. Принадлежеше към ера, когато не са били познати леките сплави и пластмасите… когато писателите не са получавали шестцифрени аванси… когато не са съществували книги, написани по сценарии, и списания като „САЩ днес“, когато знаменитостите не са се продавали чрез рекламиране на кредитни карти или на водка.
Машината се хилеше, сякаш му се заканваше.
— Продавачката искаше четирийсет и пет долара, но ми направи отстъпка от пет долара заради липсващата буква — Ани лукаво се усмихна, сякаш за да каже, че не е вчерашна.