Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 90

Междувременно нито мнението, поддържано от някои, че Джон Хаксфърд е мъртъв, нито преобладаващото становище, че е подлец, отговаряха на истината. Жив и с неопетнена чест, той се радваше на добрата сполука, осенила го по една от онези прищевки на съдбата, които срещаме толкова рядко, че бихме ги нарекли неправдоподобни, ако нямахме сигурни доказателства за тяхната случайна поява.

Със сърце, изпълнено с надежда и решимост, Джон пристигна в Квебек и нае опушена стая в една затънтена уличка, където наемът не бе така безбожен както на друго място и пренесе там двата сандъка с вещите си. След като се настани, той бе склонен да смени квартирата си, защото хазайката, пък и съквартирантите далеч не бяха по вкуса му, но пощенската кола за Монреал тръгваше след ден-два и той се утеши с мисълта, че неудобствата му няма да продължат дълго. След като писа на Мери и й съобщи за благополучното си пристигане, той се зае да разгледа колкото може повече от града — разхождаше се по цял ден и се връщаше в квартирата си само за да пренощува.

Случи се така, че къщата, в която беше отседнал нещастният младеж, се славеше с лошото име на обитателите си. Към нея го упъти един сводник, чието занятие бе постоянно да виси по пристанището и да примамва в този вертеп новодошлите. Благовидното му поведение и любезност бяха вкарали добродушния англичанин в капана и макар инстинктът да подсказваше на Джон, че се намира в опасна компания, за зла участ той не се реши веднага да се махне от там. Започна да прекарва целия ден вън от къщата, общуваше колкото може по-малко с другите обитатели. От няколкото думи обаче, които Джон отрони, хазайката разбра, че е чужденец и няма никакви приятели в страната, които да го потърсят, ако му се случи някакво нещастие.

В тази къща упояваха отседналите моряци не само за да ги ограбят, но и за да доставят матроси на заминаващите кораби. Упоените моряци качваха в безсъзнание на кораба и те идваха на себе си чак когато той бе отплавал вече далеч по Свети Лаврентий. Подлеците, които упражняваха това занятие, бяха вещи в употребата на упоителни средства и решиха да изпитат това си изкуство и върху самотния наемател, така че да могат да претършуват вещите му и да видят какво си струва да откраднат. През деня Джон както обикновено заключи вратата и взе ключа със себе си. Ако успееха да го упоят през нощта, щяха да прегледат сандъците му на спокойствие и по-късно да отричат, че той въобще е донесъл със себе си изчезналите вещи. И така в навечерието на заминаването си от Квебек Хаксфърд се върна в квартирата и завари хазайката и двамата й сина, които й помагаха в тъмните й дела, да го чакат пред купа с пунш. Нощта бе много студена, поканата им много сърдечна, а ароматната пара надви каквото и да било подозрение у младия англичанин. Той пресуши една пълна чаша и след това се оттегли в спалнята си, хвърли се в леглото, без да се съблича, и потъна в дълбок сън. Така го и намериха тримата заговорници, когато се промъкнаха в стаята му, отвориха сандъците и започнаха да тършуват из вещите му.