Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 87

— А, Джон! — рече мистър Феърбеърн, излизайки внезапно от унеса си. — Ти си на служба при мен от малък и си показал, че заслужаваш доверието, което съм ти оказвал. С основание мога да смятам, че загубата на работа ще ти навреди повече, отколкото на другите ми работници.

— Щях да се женя по Заговезни, сър — отвърна младежът, като чертаеше по масата с мазолестия си показалец. — Ще трябва сега първо да си намеря работа.

— А работа, бедни ми приятелю, трудно ще намериш. Както знаеш, досега си работил само тук и не си подготвен за нищо друго. Вярно е, беше старши майстор, но дори и това няма да ти помогне, защото във фабриките из цяла Англия правят съкращения и никъде няма свободно място. Изгледите за теб и за такива като теб са лоши.

— Какво ще ме посъветвате тогава, сър? — попита Джон Хаксфърд.

— Това точно искам да направя. Получих писмо от „Шеридън и Мур“ от Монреал, с което молят да им препоръчам някой добър работник, който да поеме грижата за една работилница. Ако смяташ, че това ще ти приляга, можеш да тръгнеш със следващия кораб. Заплатата е много по-висока от това, което аз съм ти давал.

— О, сър, това наистина е много любезно от ваша страна — каза искрено младият работник. — Тя, моята Мери, ще ви бъде толкова благодарна, колкото и аз. Зная, че сте прав и че ако трябва да търся работа, ще похарча и малкото, което съм спестил за бъдещето си домакинство. Но, сър, с ваше разрешение бих желал да поговоря с нея, преди да взема решение. Можете ли да почакате няколко часа?

— Пощата заминава утре — отвърна мистър Феърбеърн. — Ако решиш да приемеш, можеш да пишеш довечера. Ето писмото, на него е написан адресът.

Джон Хаксфърд пое скъпоценния лист с благодарност. Само преди час бъдещето му бе черно, но сега имаше светла пролука. Той искаше да изкаже някак чувствата си към господаря, ала природата на англичанина не е склонна към излияния и не отиде по-далеч от няколко измърморени сковани слова, приети също тъй стеснително от благодетеля му. С поклон той се обърна и потъна в мъгливата улица.

Мъглата бе толкова гъста, че къщите по пътя едва се мержелееха, но старшият майстор бързаше с бодри стъпки през странични улици и лъкатушни пътеки, покрай стени, по които прострени съхнеха рибарските мрежи, и по калдъръми с мирис на херинга, докато стигна скромна редица от варосани къщички, обърнати с лице към морето. Младият мъж почука на една врата и без да дочака отговор, дръпна резето и влезе.

От двете страни на огъня седяха стара среброкоса жена и младо момиче, на не повече от осемнадесет години, което скочи на крака при влизането му.

— Ти имаш някаква добра новина, Джон — извика то, като постави ръце на раменете му и го погледна в очите. — Мога да разбера това по походката ти. Мистър Феърбеърн няма да затвори предприятието?

— Не, скъпа, новината не е чак толкова добра — отвърна Джон Хаксфърд, като приглади назад разкошната й кестенява коса, — но има предложение за работа в Канада, с добра заплата и ако ти мислиш като мен, ще замина, а ти можеш да дойдеш с баба, когато приготвя за вас всичко отвъд океана. Какво би казала на това?