Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 111

— Права си, сладка моя — измърморих с възмущение. — Аз съм кретен и глупак!

— Ако те заварят тук, ще те убият — тревожеше се Мира.

— Не говори такива неща — прекъснах я аз. — Някой може да те чуе и да му се прииска да го стори. А сега, чуй, ти си в безизходица и аз съм в безизходица, но твоят случай е много по-тежък от моя.

— Какво искаш да кажеш?

С няколко думи и разправих за Док Ансел, и че полицията я издирва.

— Така че разбираш, трябва да се скриеш. Не губи време заради мен. Побързай. Вземи Уиски със себе си и му кажи къде отиваш. Той ще ми предаде по-късно.

— Няма да те изоставя — заяви тя. — Ще намеря пила или нещо друго и ще те освободя от веригата.

— Губиш ценно време. Намери някой плъх да ми прави компания и ще си представям, че съм в затвора. Върви. На мен нищо няма да ми сторят.

— Няма да те изоставя — твърдо отговори тя, после внезапно проплака.

— Какво има? Защо изглеждаш така? — попитах аз, тъй като изражението й се промени.

Тя простря ръце към мен и потрепери.

— Нима ще припаднеш? — тревожно попитах аз. — Дръж се за мен момичето ми.

И се помъчих да се присегна към нея.

— Нещо става с мен — възбудено призна тя.

Погледът й ме изплаши, а после видях нещо, което ме потресе. Няма да повярвате. Самият аз не повярвах. Сякаш зрението ми бе отслабнало.

Мира ставаше все по-неясна. Фигурата и губеше очертанията си като замъглена снимка и дори чертите на лицето й изчезваха.

— Какво ти става? — възкликнах аз, като чувствах, че сърцето ми ще се пръсне.

Тя не промълви нито дума, само леко се олюляваше пред мен. Различих нещо ефирно до нея. Нещо, което се движеше. След това някаква неясна фигура се отдели от нея.

Виждали ли сте анимационни филми, в които хората стават прозрачни? Е добре, фигурата изглеждаше точно така. Кръвта ми се качи в главата и аз се уплаших до смърт.

Пред погледа ми фигурата придоби по-определени очертания и се появи… втората Мира, абсолютно подобие на първата с изключение на това, че бе само по бели сатенени гащички и сутиен.

Предположих, че това е Арим. Но дори като ги видях двете заедно, не можех да допусна, че това е възможно.

Мира се отдръпна назад. Беше също толкова изумена, колкото и аз. После опипа дрехите си и се смая.

— Ти… ти си ми взела бельото!

Арим се възхити на фигурата й.

— Хайде хайде, трябваше да облека нещо все пак — нехайно рече тя. — В крайна сметка не сме сами — хвърли ми дяволит поглед: — Не ме ли гледате прекалено настойчиво?

Побързах да отместя очи.

— Човек трудно може да се въздържи — смотолевих аз.

— Но ти си… ти си като мен! — възкликна Мира, съвсем слисана.

— Разбира се, че съм — отвърна Арим. — Поне си поделяме едно и също тяло.

Мира закри лице с ръце.

— Ужасно е — промълви тя. — Какво да правя?

— Няма нищо страшно, щом свикнеш с това — изкикоти се Арим. — В природата на всеки човек има две начала.

— Зная — намесих се, — но не и две тела. Това просто ме подлудява.

— О, това е идея на Куинтъл — продължи Арим — имаше великолепно чувство за хумор. В известен смисъл е добре. Изморих се да бъда с друг в едно тяло. Хубаво е да си имам мое собствено.