Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 173

— Окуражили сте го? — повтори механично Робърт, опитвайки се да преодолее болката, която бе предизвикало споменаването на Кларис. Не, тази болка беше добре дошла. През трите седмици, откакто тя си бе отишла от живота му, той копнееше да чува името й, да говори с хора, които са я познавали. По-добре беше да копнее за нея, отколкото никога да не я е познавал.

— Когато човек е живял толкова дълго като нас, научава някои неща за хората. — Хенри изкриви повехналите си устни, сякаш бе вкусил нещо горчиво. — Неща, за които хората предпочитат да си мълчат, ако разбирате какво искам да калка. Опитахме се да накараме Били да проумее някои от тези неща.

— Разбирам. — Робърт не сваляше поглед от дъската, където Хамиш тъкмо премести един червен пул. — Радвам се, че сте му показали правия път. Боя се, че аз самият щях да се отнеса доста грубо с него, ако ми бе паднал в ръцете.

— Били си получи заслуженото. — Джилбърт Уилсън цъкна неодобрително с език. — Чухме, че го видели мъртвопиян в някаква кръчма в Единбург, тъкмо когато хората на краля прибирали нови моряци. Така че добричкият Били е вече в морето.

Бенет кимна доволно и скръсти ръце над корема си.

— Малкият имаше горещ нрав. Свежият морски въздух със сигурност ще му се отрази добре.

— Какво каза? — Хенри сложи ръка на ухото си.

— Каза, че свежият морски въздух ще се отрази добре на Били! — изрева в ухото му Томас.

— Без съмнение. — Хенри кимна. — Точно така ще стане.

— Имате няколко синини, милорд. — Томас посочи лицето на Робърт. — Къде сте се били, а?

Робърт попита подутата си скула — резултат от юмручния удар на Феърфут.

— Това е нищо. Да бяхте видели другите!

— Добре ли ги наредихте? — осведоми се делово Джилбърт Уилсън.

Робърт си спомни какво бе извършил тази нощ.

— Феърфут вече никога няма да причини зло на жена. Това важи и за приятелчетата му.

Каза го с искрено задоволство от себе си. Пазачите, които помагаха на Феърфут, и самият съдия дълго нямаше да забравят името Хепбърн. Никой от тях нямаше да се осмели да стъпи в земите му и да открадне нещо, което му принадлежеше.

Само че Кларис вече не му принадлежеше.

Хюина излезе от кръчмата с четири канчета бира.

— Милорд. — Постави канчетата пред старците и направи лек поклон. — Не знаех, че сте тук. Ей сега ще ви донеса бира. — Потупа Джилбърт по рамото и кимна. — Да, да, и на вас, мистър Уилсън — И с усмивка изчезна обратно в тъмната кръчма.

Робърт я проследи с изненадан поглед.

— Какво е станало с нея?

— Казахме си, че Броуди Браунджирдл, дето живее оттатък река Ралей, може да я поободри малко — обясни шепнешком Хенри Макълох. — Когато се появи в града, му пошушнахме, че Хюина дава на пътниците безплатна бира.

Робърт слушаше смаяно.

— Стари негодници! Наистина ли сте направили това?

— Ама разбира се — отговори спокойно Хамиш.

— Ако на полуострова имах хора като вас, щях да направя чудеса — каза с искрено възхищение лордът. — Виждам, че планът се е увенчал с успех.