Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 162

Същата тази глава, която натежаваше и бавно се отпусна върху коленете й. Кларис заспа.

Какво я събуди?

Шумоленето и цвърченето бяха престанали. Някъде много далеч — вероятно в другия край на коридора — се затръшна метална врата. Кларис скочи. Краката й се бяха вкочанили и тя се олюля. Кръвта потече бавно към стъпалата и тя се раздвижи неспокойно. Надежда стопли студеното й тяло и тя престана да трепери.

Може би беше Робърт?

Трепкаща светлина на свещ освети коридора и Кларис изтича до вратата, пренебрегвайки плъховете. Притисна лице към решетките, за да поеме колкото може повече от светлината. Искаше да се окъпе в светлина, да я приеме в сърцето си и да я съхрани, за да осветява дългите мрачни часове, които й предстояха. Пламъчето се издължи, затрепка по стените. Свещ в ръката на мъж.

Кларис се отдръпна като опарена.

Съдия Феърфут. Изисканото мършаво лице беше обезобразено от ужасяваща усмивка.

Кларис се разтрепери отново, по-силно отпреди. Умираше от студ. Умираше от глад. Нямаше сили да се защитава. Беше двайсет сантиметра по-ниска от него и тежеше поне трийсет килограма по-малко. Той беше дошъл да я изнасили.

Знаеше, че Феърфут се наслаждава на този вид злоупотреба, както се наслаждаваше на всички начини да измъчва бедните и слабите.

Тогава в главата й пламна увереност; по-ярка и по-гореща от слънцето в зенита му. Робърт Макензи ще дойде и ще я спаси! Разбира се, че ще дойде! Няма никакво значение дали я обича, дали ще се ожени за нея или ще я остави в дома си като любовница. Няма никакво значение даже да й се е наситил. Тя беше гостенка в неговия дом, двама заслужаващи презрение негодници я бяха отвели насила от неговото село. Чувството му за чест изискваше да й се притече на помощ. Робърт ще дойде и ще я спаси!

Освен това й бе обещал, че маскарадът ще има щастлив край, а полковник Оугли го бе обвинил в лъжа. Ако имаше нещо, което Кларис знаеше със сигурност и на което можеше да разчита в този лабилен свят на суетни дами и жестоки съдии, то беше, че лорд Хепбърн е човек на честта. Неговата чест изискваше да й се притече на помощ и да я спаси.

Ключът изскърца в ръждясалата ключалка, вратата се отвори.

Кларис се изправи.

Когато Феърфут влезе в килията, тя го посрещна с подигравателна усмивка. Трябваше да използва единственото оръжие, което притежаваше. Поздрави мъчителя си с безмилостна подигравка, подчертавайки всяка дума:

— Чудя се как сте посмели да дойдете тук. Лорд Хепбърн ще се появи ей сега и ще ви нареже на малки парченца. А аз ще гледам.

29

Светът отива в ада на ръчна количка, затова най-добре се облегни удобно и се наслаждавай на пътуването.

Старците от Фрея Крегс

Робърт профуча по подвижния мост над сухия ров, извади от чантата на седлото парче желязо и почука нетърпеливо по грамадната дъбова врата.

Докато чакаше, той оглеждаше внимателно високата, заплашителна крепост на Джилмайкъл. Как да намери Кларис в този дяволски затвор. Не стига, че беше нощ, ами и не бе получил нито една достоверна информация за крепостта. Знаеше само, че е построена преди четиристотин години, за да пази английската граница от шотландски мародери. Джилмайкъл беше като всички английски крепости. Голяма. Непобедима. Недостъпна.