Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 137

Поклони се почтително и леко сковано и попита с видима нервност.

— Ще позволите ли да ви помоля за следващия кадрил?

— Искате да ме поканите на танц? О, разбира се, възхитена съм.

За миг Милисънт усети угризения на съвестта. Дебютантките щяха да побеснеят. Но нима можеше да му откаже?

Мистър Гаскол се поклони отново, без да се отпусне нито за миг, и отстъпи назад. Погледът му се отклони от лицето и се впи в гърдите й. Божичко, да не би да са пораснали през нощта? — запита се ужасено Милисънт Или роклята беше твърде дълбоко изрязана? Тя се изкуши да погледне, но устоя на импулса.

Смутена, реши да отиде в кухнята, за да се убеди, че вечерята ще е готова точно в полунощ. По пътя щеше да прикрие деколтето си с някакъв воал. Ала когато се обърна, едва не заби нос в колосана бяла яка и безупречно вързана вратовръзка.

Пред нея стоеше граф Тардю. Кори Магкаун. Зашеметяващо висок, сламенорус, синеок, с перфектна фигура, подчертана от безупречно ушития панталон и също така перфектно ушития жакет на сини и зелени райета. Милисънт вдигна глава и забеляза, че той я зяпа смаяно, сякаш не я е виждал никога в живота си. Усмивката й угасна, устните й затрепериха. В този миг зад нея се чу кискане. Наблюдаваха ги, и то не само доброжелателни хора.

— Кори — изрече тя овладяно, — колко се радвам да ви видя. Извинете, би трябвало да ви наричам лорд Тардю, но ние сме приятели толкова отдавна, че напълно забравих правилата на учтивостта.

— Приятели? — В погледа му светна неразбиране. — Познаваме ли се?

Слисването му я шокира. Нима никога не я беше поглеждал истински?

— Лейди Милисънт Макензи, на вашите услуги — отговори с достойнство тя и направи елегантен дворцов реверанс. — Сега спомнихте ли си за мен?

— Лейди Милисънт! — Изненадата му беше напълно искрена. — Но вие бяхте… Искам да кажа, че не ви познах… Искам да кажа, днес изглеждате зашеметяващо!

— Благодаря ви. — Робърт я бе помолил да занимава Кори, но в момента искаше единствено да прихване полите си и да избяга в сигурната кухня. Вместо това сложи ръка върху неговата и мина в нападение. — Ще ми направите ли една услуга?

— Каквото поискате!

— Ще танцувате ли с Прюдънс? — Тя се усмихна плахо и изненадано установи, че не е чак толкова трудно да се флиртува. — Аз трябва да танцувам с един куп млади момчета, а тя ще умре от мъка, ако никой не я покани.

Кори присви големите си сини очи и се опита да проумее значението на думите й. Без да иска, Милисънт го наведе на прекрасна идея.

— Аз имам по-добър план — заяви твърдо той. — Ще танцувам всеки танц с вас. Така младите еленчета няма да имат право да ви канят и ще танцуват със сестра ви.

— Толкова сте умен, Кори. — Милисънт се засмя, удовлетворена от лекотата, с която го манипулираше. — Но сам знаете, че това е невъзможно. Ако танцувам само с вас, това ще е по-ясно от публичното обявяване на годежа ни.