Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 14

Тя едва успя да различи малките следи по ледената кора, вече наполовина запълнени с пресен сняг. Като проклинаше и мърмореше, Баба Уедъруекс омота шала около себе си и излезе навън.

Бялата котка се събуди на поличката си в работилницата, когато чу шума, идващ от най-тъмния ъгъл. Ковачът беше затворил внимателно голямата врата след себе си, когато излезе с почти истеричните момчета, и котката загледа с интерес как една тънка сянка ръчка в ключалката и изпробва пантите.

Вратите бяха дъбови, заякнали от горещината и времето, но това не им попречи да бъдат издухани директно отсреща през улицата.

Смит чу шума в небето, докато бързаше по пътеката. Чу го и Баба. Представляваше целенасочено, устремно бръмчене, като полет на гъски, а снежните облаци завряха и се огънаха, когато премина през тях.

Вълците също го чуха, когато то се завъртя ниско над върховете на дърветата и се заби в сечището. Чуха го, но твърде късно.

Баба Уедъруекс не се нуждаеше от следите вече. Насочи се към далечните отблясъци особена светлина, към странното свистене и бумтене и към виенето от болка и ужас. Няколко вълка се стрелнаха покрай нея, присвили уши с мрачната решимост да си плюят на петите, независимо какво би се изпречило на пътя им.

Изпращяха счупени клони. Нещо голямо и тежко се приземи в една ела до Баба и се заби, хленчейки, в снега. Друг вълк прелетя край нея в хоризонтална траектория приблизително на височината на главата, тресна се и отскочи от ствола на едно дърво.

Настъпи тишина.

Баба си проправи път през покритите със сняг клони.

Видя, че снегът е отъпкан в бял кръг. Няколко вълка лежаха по края му или мъртви, или решили мъдро да не помръднат.

Жезълът стоеше изправен в снега и Баба изпита усещането, че той се извърна да я погледне, когато тя внимателно мина край него.

В центъра на кръга имаше и малка купчинка, свита здраво на кълбо. Баба коленичи с известно усилие и леко протегна ръка.

Жезълът се раздвижи. Това беше само леко потрепване, но ръката й се спря точно преди да докосне рамото на Еск. Старицата погледна заплашително към дървената резба, после смело посегна пак.

Въздухът се сгъсти. После, като че ли жезълът леко отстъпи назад, макар и без да се движи, докато в същото време нещо доста неясно даваше на старата вещица недвусмислено да се разбере, че що се отнася до него, това не е поражение, а просто тактическо съображение, и че не би искал тя да си помисли, че е победила по някакъв начин, защото не е.

Еск потрепери. Баба я потупа неопределено.

— Това съм аз, малката ми. Аз съм Баба.

Топката не се разви.

Баба прехапа устни. Тя никога не беше много сигурна с децата, като си помислеше за тях, когато въобще се сетеше за тях — те заемаха някакво средно място между животните и хората. Разбираше бебетата. Даваш мляко в единия край и се мъчиш да държиш другия възможно най-чист. С възрастните беше даже по-лесно, защото сами се грижеха за храненето и почистването си. Но между тези две състояния се намираше един свят от изживявания, от който тя никога не се беше интересувала особено. Доколкото имаше някаква представа, трябваше просто да се опиташ да ги предпазиш да не се разболеят от нещо фатално и да се надяваш, че всичко ще се нареди добре.