Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 136

Възвръщането на двореца вървеше бързо, безшумно и много, много кърваво. Стен разгръщаше бойците си в бавен кръг, затварящ имперските покои, комуникационния център и бункера с комвръзката към Императора.

Бронираната врата към комоцентъра беше запечатана, което не представляваше потенциален проблем за разгърнатото пред нея гуркско отделение. Един наик вече бе вдигнал бункеротрошач, за да стреля в пантите на вратата. Стен го срита и изръмжа на гуркали:

— Якско мъдо! Знаеш ли какво ще стане, ако пуснеш тая ракета по коридора?

Наикът като че ли не се притесни особено. Килгър вече лепеше пластичния заряд от взривопакета, който си беше взел от оръжейната.

— Я сега се лепнете по стените на коридора — измърмори той и дръпна детонатора.

Зарядът гръмна, гурките, с извадени кукри, скочиха през дупката, но не намериха нищо за клане. Преторианците вътре бяха станали на пихтия, размазана по отсрещната стена на помещението. С кукри в ръката, Стен изтича напред, скочи и изби с ритник тънката врата, водеща към самата комстая. Претърколи се и се озова приклекнал пред купчина разбита машинария и оплетени като спагети проводници.

И пред Кай Хаконе, който стоеше в една ниша встрани от вратата с миниуилигън, насочен към него.

— Позакъсняхте, капитане. — Хаконе махна със свободната си ръка, без очите му и дулото на оръжието да се откъсват от Стен. — Вие държите двореца, но ние държим Императора. Комвръзката е унищожена. Докато се възстанови… — И Хаконе направи театрален жест. Погледът му за миг се измести встрани, докато оглеждаше съучастниците на Стен… достатъчно дълго, за да може Стен да награби края на един откъснат проводник и да го хвърли в лицето на Хаконе.

Хаконе се изпържи и в конвулсиите си изтърва уилигъна, чийто заряд изсвистя безвредно встрани. Плътта му почерня, после токопрекъсвачите задействаха и тялото рухна. Стен остана сам в разрушената комстая.

— Май едничката надежда за нашия Император е ако ние, рожбички, се поразмърдаме — изфъфли Алекс.

Глава 49

— И последно, опечалената страна тържествено призовава Негово императорско величество публично да прояви своето историческо чувство за справедливост и дълбоки чувства към личната трагедия, като признае героичната и трагична смърт на Годфри Алейн. Алейн беше човек, уважаван от…

Адмирал Ледох бръмчеше монотонно — препрочиташе за пореден път исканията на Таан. Публиката му включваше двама много отегчени мъже: Вечния император и Танз Суламора. Суламора се бореше с непреодолимата дрямка и правеше всичко, което му бе по силите, за да слуша внимателно. Не преставаше да наблюдава Императора за някакъв израз на чувства. Задачата беше неизпълнима. Лицето на Вечния император беше кораво като камък.

— … и в договорен срок Императорът ще прочете, или ще е прочел, взаимно договорено послание до своите поданици, чиито основни точки следва да включват…

— Достатъчно — прекъсна го Императорът. — Скапано достатъчно. Разбрах какво целят. Сега да видим какъв е нашият отговор.

Адмирал Ледох повдигна вежда.

— Тъкмо се канех да предложа, ако сме съгласни, че сме напълно запознати с техните искания, да ги дадем за анализ от дипломатическия компютър.