Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 135

Стен използва инерцията на гвардееца, за да се спре, и ножът се измъкна рязко, пръскайки кръв през бързо загасващия гурион. Лявата му, стисната в юмрук ръка, замахна над оръжието на втория пазач, право към слепоочието му, докато дясната забиваше ножа в — и през — гвардеец номер три. Хрущял и кост изпращяха и се смляха в черепа на гвардеец номер две, а Стен — още преди трите трупа да се свлекат на пода — вече беше на крака.

Без да губи време за самопоздравления, Стен безшумно затича по коридора към катакомбите на двореца.

Килгър също пробваше някои ходове.

— Скапани римляни! — ревеше той. — Мамка ви го е правила с овни! С пръчове! С псета! Скапани Кембъли! — От страна на стражите пред килията не последва никаква реакция.

Той се дръпна от прозорчето и погледна извинително сто и двайсетимата гурки, които споделяха арестантската килия с него.

— Не става.

Планът на Килгър, по липса на по-слаба дума, беше по някакъв начин да ядоса пазачите достатъчно, за да влязат в килията да трошат ръце, крака и глави. Алекс се надяваше, че въпреки оръжията той и сто и двайсетимата яки кафяви мъже ще успеят някак да пробият.

Старши халвидар Лалбахадур Тапа се беше облегнал на стената до него.

— На гуркали — предложи му той съчувствено — можеш да пробваш за пичите косми.

Алекс се изсмя.

— Е, това ще е най-тъпата обида, дето съм чувал от години.

— По ли е тъпа, старши сержант, от това да наречеш някого Кембъл… каквото и да значи това?

Най-неочаквано един сектор от привидно стабилната каменна стена се отвори с плъзгане и Стен се подаде от дупката и нехайно каза:

— Старши сержант, стига вече сте крещели. Ако обичате, спрете ругатните и ме последвайте.

— Към оръжейната — продължи Стен, докато гурките се съвземаха от слисването си и се тъпчеха в тесния тунел. — Три етажа нагоре и по коридора.

— Май ти дължа една бира — каза Алекс, докато чакаше гурките да се източат.

Стен го погледна разбиращо, пусна го последен и затвори прохода.

Глава 48

След години Стен и Алекс щяха да си имат чудесна тема за размисъл. Можеха да разберат защо Императорът е построил Аръндел. Можеха също така да разберат защо един мъж, който вярва в романтиката, е поискал замъкът му да има тайни проходи.

Проблемът беше в някои от тези проходи. И за двамата бе съвсем логично да има скрити стълби от императорските покои, които свършват в други спални. Стен дори беше в състояние да разбере защо Императорът е пожелал да има тунел, осигуряващ таен изход от килиите на затвора най-долу.

Това, което никога нямаше да могат да си обяснят достатъчно удовлетворително, бе защо някои от тунелите се отварят в главните коридори.

Някои от замесените в бунта бивши преторианци също можеха да се чудят, ако бяха оживели. Повечето не успяха.

Докато някой преторианец се разхождаше спокойно по някой празен коридор, изведнъж стената безшумно се отваряше и някой дребен усмихнат мъж замахваше с нож, който приличаше на кръстоска между мачете и къса сабя.

Преторианците бяха само малко повече от хиляда срещу цели сто и двайсет промъкващи се през стените гурки. Битката беше съвсем неравна.