Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 113

— Алекс — прекъсна го Лиз шепнешком.

Той се обърна и за първи път, откакто беше влязъл в стаята, я погледна в лицето.

— Да?

— Трябва ли да говорим?

— Ъъ… не, моме.

— Ами тогава…

Алекс най-после схвана. Протегна ръце да я прегърне и усети около себе си мускулестата й, но някак съвсем мека прегръдка. Двамата бавно потънаха в дивана.

И този път Лиз не се притесни заради блесналото бедро, когато униформената й пола започна да се вдига високо, високо и…

Незабелязан от тях, компютърният екран започна да мига в червено. Машината зачака търпеливо — пулсираше, че го е намерила… намерила… намерила…

На екрана се беше изписало:

ВХОДНИ: Джейнс, Исторически архив. БОЕН КОРАБ: ЗААРАД ВАРИД (конструкция клас 14).

Данните продължиха да се нижат, покривайки размерите на кораба, екипаж, въоръжение, пускова дата и история; завършиха с информацията, че „Заара Варид“ е приключил бляскавата си кариера като флагмански кораб в щурма на Сарагоса по време на Войните на Мьолер. Корабът беше тотално унищожен, със загуба на 90 процента от екипажа…

За щастие на двамата любовници, щяха да минат много часове преди да прочетат данните. Защото случаят отново се затваряше в порочен кръг. „Заара Варид“ беше кораб, който отдавна не съществуваше.

Глава 36

Стен вдигна грависледа над имението на Хаконе и настрои курса право към двореца.

След като излезе от очертанията на града, смъкна височината на гравишейната на петдесет метра. Дотук правеше точно онова, което бе предсказал Хаконе, и след това щеше да настрои курса към „явката“ в Ашли на Вий.

Но няколкостотин души — ако не си бяха заминали скоропостижно от този свят — можеха да посъветват Кай Хаконе никога да не предсказва действията на Стен.

Грависледът външно можеше и да прилича на стандартен имперски модел, но не беше. Човекът, поставил индикатора, би трябвало да забележи доста сложното му комоборудване. Но не го бе забелязал.

Така че докато Стен включваше контролния пулт на автопилот и въздушната кола увисна на бавна орбита над дърветата, той провери и себе си, и превозното средство за „бръмбари“. На 22.3 херца детекторът му зазвуча като прегрял бант. Стен откачи радара от пулта и обходи шейната. Трябваха му няколко секунди, за да намери следящото устройство.

Върна се на пулта и обмисли различните възможности. Взе решение, обърна ръчно следа и го издигна на хиляда метра. След това го настрои на нов курс, право към Великото южно море. По компас това беше на плюс 80 магнитни градуса, много далече от истинската дестинация „Синия бхор“. Стен нямаше представа с каква точно цел е поставен следачът, но реши да изиграе ръката си поне за няколко хиляди километра.

Не се наложи да чака чак толкова.

Прокс-радарът до него замига и го предупреди, че отзад бързо го приближава обект. Той се обърна и огледа през бинокъла на въздушната кола.

Ако се пренебрегнеха малките модификации, грависледът на Стен представляваше стандартна бойна кола: задвижвана с генератор „Маклийн“, с размери десет на пет метра, с места за четирима души, открита. Обектът, който се приближаваше към него, също беше стандартно имперско бойно превозно средство, около два пъти по-голямо от грависледа на Стен и предназначено за бойно отделение от дванадесет души.