Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 5

„Може би така и трябва да бъде? От какво всъщност се страхувам? Защо толкова упорито се опитвам да задържа разпадането на този многолик организъм? Ако космосът и занапред не окаже съпротива на човешкото настъпление — тогава всичко е наред. Тогава не е задължително хората да са обединени. Ала ако сме разединени, ще бъдем лесно уязвими. Космосът е необхватен, необхватно е и времето, през което под светлината на далечните звезди са могли да се родят неизвестни цивилизации. И какво от това, че още не сме ги срещнали. Просто сме имали късмет. Нали съществуваха ренитите. Съществуваха и изчезнаха безследно, като оставиха след себе си условия за зараждане на новата цивилизация на синглитите. Никой от нас не знае какво ще стане с нея в бъдеше. Трудно е да се предвиди и какви изненади ни очакват на още неоткритите звезди. Трябва да бъдем готови за всякакви изненади. Твърде мъчително ни се удава всяка крачка напред. Сигурно мнозина го разбират. Ето защо и Съветът гледа през пръсти на машинациите с доставките на Регос. Но това няма да продължи дълго. Още два-три случая като този с изчезналия транспортен кораб и на негово място може да застане човек, който отлично владее инструкциите и недостатъчно добре познава космоса. Тогава всичко ще отиде по дяволите. Лесно може да се докаже, че огромните резерви от труд и енергия, концентрирани в базата, са един ненужен и безполезен товар, който ръждясва и постепенно губи своята стойност. И това ще бъде почти вярно… Почти.“

Ротанов заобиколи бюрото и замислено прерови папката с перфокартите. Последната поща от Земята. Препоръки, резолюции, инструкции, уточнения, официални запитвания и протести. Не му се искаше да преглежда тази купчина. Може би защото всяко ново искане на Земята бе все по-нереално, все по-далечно от истинските проблеми, с които живееха тук… Изведнъж си помисли, че сега разсъждава като истински колонист.

„Та аз всъщност съм колонист, затова оттук виждам проблема другояче — по-ясно, по-критично“. Звънецът над входа избръмча и Ротанов натисна бутона, за да отвори външната врата.

Влезе непознат млад човек. Изтрака с токове и се представи по всички правила.