Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 3

Почти шестдесет на сто от територията на базата е заета от различни транзитни товари, ремонтни работилници… Хангарите са препълнени с транспортни кораби. Ще трябва да построят временни бараки на повърхността за по-маловажните товари. А нали той искаше базата да бъде изградена така, че от въздуха нищо да не издава гигантското съоръжение, разположено дълбоко под скалната основа на планетата… Оправдаха ли се през изминалите години огромните средства и усилия, изразходвани за създаване на тази космическа крепост?

Кой знае. Сега е рано да се съди. Времето в космоса се мери с други мерки. И макар опасенията му, че ще срещнат непознат неприятел, да понамаляха, появиха се нови проблеми.

Колкото повече се отдалечаваха предните земни постове и се овладяваха нови планети, колкото повече време минаваше, толкова по-слаби ставаха връзките с родната планета и толкова по-независими се чувствуваха земните колонии, развиващи собствена мощна промишленост, която все по-малко и по-малко се нуждаеше от подкрепата на Земята. Докъде ще стигнат тези изменения? Какви нови конфликти и проблеми ще породи разпокъсаността на земната федерация?

Незабележимо, постепенно протичаше процесът на изменение на самите колонисти. На физическата им структура, на психиката им. Родените на Регос не можеха да се сбъркат с онези, които бяха прекарали целия си живот на Арон… Колко далеч ще стигне този процес, какво ще стане с разпръснатото по далечните звезди човечество? Ще запази ли то връзката, предаността си към своята далечна родина?

Най после километровите коридори свършиха. Камерата пренесе Ротанов в кабината за управление на четвъртия етаж.

Дежурен бе Османов и разбира се, вместо да следи автоматиката и да контролира пространството между етажните плочи, той четеше в микропроектора някакъв роман.

Впрочем автоматиката не се нуждаеше от контрол. А дежурствата бяха само спазване на правилника. Твърде много неща тук постепенно се превръщаха в чиста формалност, Все пак никой не смяташе Регос за военна база.

„Пункт за управление, етапен ракетодрум за товари. Добре зареден склад — ето какво представляваме сега…“

Някъде под тавана прокънтя звук на гонг. Беше време за обяд. За миг Ротанов се поколеба дали да отиде в столовата, но като си представи любопитството, което ще предизвика неговото неочаквано появяване, реши да не променя старите си навици.

Щом набра заповедта до кухненските роботи да му донесат храната в кабинета, той дочу зад стената лекото бръмчене на асансьора. Помещението се изпълни с аромати на източни подправки и овнешко. Явно обядът днес бе приготвен по старинни тибетски рецепти, а овнешкото най-вероятно бе синтетично.

Ротанов не помнеше дали бе поръчвал вчера това ядене, но предпочете да не си го изяснява. Напоследък роботът все по-често проявяваше самоинициатива при съставянето на менюто и нанасяше поправки в направените поръчки.

Колкото по-сложна е една система, толкова по-трудно е тя да се задържи в рамките на първоначалните й параметри. Непрекъснато нещо се чупеше, излизаше от строя, своенравничеше, а на него не му стигаха нито времето, нито силите, за да се занимава с дреболии.