Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 6

Разбира се, той не можел да чака. Бързал да се представи, смятал това за много важно. Ротанов въздъхна и взе от ръцете му пластмасовата карта. Отличник е и са му достатъчни година-две. Две години ще чака събития, които изобщо няма да се случат. Схватки, които няма да се състоят. Приключения, които тук не стават. После ще му дотегне. В най-добрия случай ще го налегне носталгия по Земята и ще започне да търси вратички в закона, който го задължаваше да отработи четири години на избрания обект. А в най-лошия… в най-лошия ще се затвори, ще скрие по-дълбоко мъката си… Постепенно всичко това ще породи у него равнодушие.

Ако имаше право, Ротанов щеше да отпраща обратно тези неопитни хлапаци! Интересно, какво ли ги привлича тук? Славата на Ротанов или все още смятат базата на Регос за преден пост на човечеството, за космически бастион?

— Вероятно ще настоявате да ви направя оператор в защитните блокове или в най-лошия случай се каните да постреляте с лазерните оръдия?

— По специалност съм ентропист. На картата пише…

— Сигурно. Но предпочитам да си съставя собствено мнение за всеки сътрудник. И затова рядко чета картите. А какво представлява тая ентропистика? Май не съм чувал за такава наука.

— Нов клон от философията. Наука, изучаваща особеностите на ентропията в големи затворени системи.

— Тъй ли? Нима на Земята за вас не се намериха подходящи системи?

— Там те се намират във взаимодействие и законите на ентропията не се проявяват така ясно, както тук. На Земята няма достатъчно големи и в същото време напълно изолирани системи, каквато е вашата.

— Не сме чак толкова изолирани — обиди се Ротанов. — Всеки месец тук пристигат десетина транспортни кораба.

Младежът замълча и Ротанов си помисли, че той не е толкова наивен, колкото му се стори отначало. Лицето му бе интелигентно, но май прекалено слабо. Сигурно се увлича от модните сега свръхсензорни тренировки. Разговорът доста се проточи за първа среща с млад специалист. Неочаквано Ротанов почувствува тревога. Само контрольор му липсваше сега! Сизов би могъл да му погоди такъв номер в Съвета, на него отдавна не му харесваше прекалено голямата самостоятелност на Регос.

— С какво по-точно ще се занимавате при нас?

— Ще събирам данни, ще ги анализирам, ще правя изводи. Ентропистиката днес е по-скоро теоретична наука. И рядко намира конкретно приложение, но на мен може да ми провърви.

Ротанов почувствува, че необоснованата му неприязън към младежа се засилва.

— С други думи, няма да имате определен участък за работа.

— Ще събирам твърде разнороден материал. И засега не зная на кое място и на кой участък ще открия нещо наистина интересно…

— Това няма да стане. Тук не е изпитателен полигон, а космическа база… — Ротанов за малко не каза „военизирана“, но навреме промени формулировката. — Във всеки случай ние се подчиняваме на съответен правилник и ред, които никой не може да нарушава. Всеки има свое конкретно място. И вие няма да правите изключение.

Ротанов замълча за миг, като очакваше младежът да му възрази. Сега е моментът ентропистът да се похвали със специалните си пълномощия, ако има такива, или поне с познанства, връзки. Но той не беше толкова глупав. Изпъна се и като не откъсваше поглед от Ротанов, показваше готовност да изпълни всяко разпореждане на началството. Едно от двете: или се е излъгал за негова сметка, или е срещнал достоен противник. Тъй или иначе, разговорът отдавна трябваше да приключи.