Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 44

Споровете протекоха доста разгорещено, но противниците на проекта явно не очакваха квалифицирано и силно противодействие. Те не бяха готови за сериозна борба и загубиха по всички точки.

Комитетът назначи Ротанов за временен ръководител на монтажно-строителното управление, което изграждаше новия кораб.

Късно вечерта, когато заглъхнаха последните спорове, когато беше изготвено и прието окончателно решение, когато най-после го одобриха и председателят обяви за закрито това продължително заседание, Ротанов и Елсон напуснаха сградата на Съвета.

И тук, на мраморните стъпала на масивното здание на Съвета, подложил с удоволствие разгорещеното си лице на прохладния вятър, Ротанов си помисли, че отсъствието на Олег от заседанието е просто странно…

Разбира се, можеше да си обясни неговото временно отсъствие — в края на краищата той година и половина не беше виждал жена си и имаше право да използува както намери за добре заслужения отпуск. Но Ротанов твърде добре познаваше Олег, за да не се разтревожи.

И ако през първите дни не придаваше сериозно значение на отсъствието му, то днес истинският виновник за тяхната победа и тържество беше длъжен да бъде тук.

Вече се бяха смесили с тълпата от празнично облечени хора, когато Ротанов рязко спря и без да обръща внимание на бързащите и блъскащите ги минувачи, се обърна към Елсон:

— Много пъти сте казвали, че колкото е по-сложна една система, толкова повече е изложена на разрушителното въздействие на ентропията. Това в еднаква степен се отнася и за биологичните системи, нали?

— Аз не съм биолог. Но ако изхождаме от общите принципи, безспорно е така, макар че биологичните системи са способни активно да противодействуват и дори да изменят посоката на процеса в обратно направление.

— И все пак, ако е така, ще бъде опасен не само прекият контакт със зоните на антипространство, но и продължителният престой на хора близо до тях… Извинете, но по-нататък ще трябва да продължите сам.

Ротанов се обърна и се отправи към залата на Съвета. Към инфора, за когото не съществуваха „заети“ или „тайни“ номера.

Двамата влязоха в някаква сладкарница със загадъчното име „При нас без Р“. Надписът над входа ту светваше, ту гаснеше с ослепителен син пламък.

— Знаеш ли какво означава това? — попита Ротанов.

Олег вдигна рамене.

— Не съм бил на Земята почти толкова време, колкото и ти. Може би значи „без риск“.

— Или „без радост“ — пошегува се Ротанов. Сладкарницата беше пълна с хора, но на тях им провървя. До прозореца намериха свободна масичка. Нямаше нито автомати, нито сервитьори. Чакаха доста дълго и някак неусетно започнаха разговора, заради който бяха дошли тук.