Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 40

Следващата изненада го очакваше в щаба, когато стана ясно, че и те като Ротанов нямат намерение да подкрепят идеята му за повторна експедиция. Другояче не можеше и да бъде. В щаба съществуваше просто правило — една идея, стига да е добра, сама ще си пробие път през препятствията, а те не ги пестяха.

Тъй че в щаба на разузнаването не откри нищо ново. Изненада го по-скоро неговата реакция. Той изслуша равнодушно мотивите за отказа, вдигна рамене и излезе. И веднага реши, че ще отиде при Гафуров, тъй като бе член на Съвета. Гафуров не изпитваше особени симпатии към него и знаеше, че Олег също не го обича, следователно, ако сега го помолеше за съдействие, това щеше да поласкае болезненото му самолюбие и само поради тази причина Гафуров щеше да го подкрепи.

Така и стана — Олег правилно беше преценил. От всички възможни пътища бе избрал най-късия.

Но тук имаше една тънкост, която той, колкото и да е странно, долавяше. Преди никога не би постъпил така. Емоциите, сложните човешки взаимоотношения и най-после самолюбието някога бяха за него по-важни от резултата. Сега, кой знае защо, нещата се бяха променили.

Мозъкът му работеше с пределна яснота, като отчиташе и анализираше и най-незабележимите нюанси в неговото поведение и не предизвикваше в душата му никакво вълнение.

Всъщност той действуваше по най-рационалния начин — нищо повече.

„Ител“ пристигна точно по разписание. Лекарите не се бяха излъгали в прогнозите си. Една седмица след като дойде, Елсон се почувствува напълно здрав, а след десет дни му разрешиха да започне работа. На Ротанов му бе необходим почти цял месец, за да навлезе във всички новости, да оправи цял куп неща. Да настани Елсон в института за проблемни изследвания, да му издействува специална лаборатория и вътрешна тема.

Чак след това Ротанов можа да се заеме с организирането на експедицията до Черната планета. Веднага откри две странни обстоятелства. Първо, някой вече бе свършил цялата предварителна работа. Решението бе минало през Съвета и бе утвърдено. Предложението пред Съвета бе направено от Кримов с поддръжката на Гафуров. Значи Олег се е отървал от карантината и без да губи нито ден, се е хвърлил в атака. Типично за него. Учудваше го друго — времето, за което беше успял да утвърди проекта на новата експедиция.

Имаше и второ, много по-странно обстоятелство. След като постигна този смайващ успех в Съвета, Кримов загадъчно изчезна. Остави работата по проекта да си върви сама и тя лека-полека изостана, защото беше свързана със строителството на нов кораб, с отпускането на значителни средства и големи главоболия. Ротанов пристигна тъкмо навреме, за да не позволи да се провали проектът. На два пъти опита да се свърже с Олег, търсеше го по всички инфори и всеки път чуваше някакви уклончиви и неопределени отговори: „Доскоро беше тук, току-що замина… почива си, нямаме връзка с него.“ Ротанов се канеше сериозно да се захване с тази задача, да намери Кримов и да го впрегне в работата. Но тогава стана ясно, че трябва незабавно да направи на пух и прах пред Координационния съвет монтажното управление, провалило всички срокове за създаването на „Каравела“, както Олег беше нарекъл новия кораб, който засега съществуваше само на чертежи.