Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 39

Сърцето й заби бързо, от вятъра й залютя на очите.

Ана се изправи, свали роклята си и скочи от скалата.

Водата охлади разгорещеното й тяло, премахна умората, възвърна загубеното самообладание.

6.

Денят започна успешно за Кримов. Той подписа всички необходими документи в регистрационния отдел на карантинния комплекс и най-после получи карта 0-1-0, която означаваше горе-долу следното: „Край на карантината. Няма ограничения в контактите. Никакви противопоказания.“

Олег успя да хване ферибота в десет и заедно с тълпата шумни пътници се вмъкна в тесния, без седящи места салон на малката ракета.

Щеше да лети само двадесет минути, но все пак липсата на комфорт в единствената каюта на ракетата, тесните бронзови перила вместо седалки малко го поозадачиха. И по своето учудване и по жадните очи, с които се вглеждаше в лицата на хората, в кройките на дрехите им, той се сети, че отдавна не си е бил в къщи…

Ракетата шумно се приземи на перона на столичния ракетодрум. От кръглата бетонна площадка на покрива Олег се спусна в подземната зала на разпределителя на транспортните потоци.

И тук, сред стремително носещата се тълпа, той разбра, че трябва да спре.

Там, където човешкият поток се разделяше, в средата на залата имаше самотна пейка, която никой от забързаните пътници не забелязваше. Олег се измъкна от навалицата, свърна към пейката и си помисли, че дори в гъста гора едва ли ще се радва на такава пълна самота, както на това място сред стотиците непознати човешки лица.

На сто метра по-нататък в централната чакалня го очакваше Люси. Беше го чакала повече от година, още пет минути не бяха от значение… Трябваше да си обясни защо го привлече тази пейка, защо не тича презглава към ескалатора? И изведнъж съвсем ясно, с безпощадна и неочаквана прозорливост той разбра, че не го вълнува предстоящата среща с жена му. Беше невероятно, немислимо, защото той я обичаше и тъгуваше по нея. Цяла година очакваше тази среща и ето че сега… Може би е отвикнал от дамското общество? Все пак дългата изолация в космоса, а после и карантината сигурно са оставили следа.

„Просто си уморен, старче, дяволски уморен — каза си той. — След няколко дни всичко ще се оправи, ще се нормализира, а сега трябва да направиш всичко възможно Люси да не забележи нищо. Само че ще успееш ли? Не те бива много за актьор…“

Успя… Или Люси поне не показа, че е разбрала? По очите й никога не можеше да се отгатне какво мисли за него. Както и да е, те прекараха два приятни часа в кафенето на гаровия площад. Като че ли Люси искрено се огорчи, че не могат веднага да излетят за вилата си в Карпатите. Налагаше се ден-два да останат в града. Той имаше бърза, неотложна работа.

Наистина имаше работа, не си измисляше. След като Ротанов отказа да го подкрепи, Кримов реши самостоятелно да организира повторна експедиция до Черната планета. Освен това трябваше да привърши с формалностите по доклада.

Важното е да издържи през първите, най-трудните дни. Знаеше колко леко ранима е Люси и колко добре долавя всички нюанси в неговото настроение.