Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 181

— Предложението ти е закъсняло с цели хиляда години. Но и в далечното минало богатството е било само средство за получаване на същата тази власт, макар че най-често и то не е било достатъчно за нея. Алчността е заслепявала, карала е безумеца да се върти в затворен кръг, превръщала е човека във вечен роб на самия себе си. Тези времена отдавна са минали. Сега властта не може да се купи срещу всички съкровища на света. А онова малко, което е необходимо на човека, за да задоволи собствените си нужди, му го дават природата и обществото безплатно като слънчевата светлина и въздуха. Защо ми е твоето богатство?

— А не искаш ли младост, вечен живот?

— Човек ще се умори да живее вечно, а що се отнася до здраве и дълъг живот, всеки желае това. Но ти ще поискаш твърде висока цена за своя дар.

— Упорит си, човече, упорит и неразумен. — Гласът премина в проточено свистене и страшната тежест отново се стовари отгоре му. Върху многоцветната повърхност на езерото започнаха да се появяват странни картини. Той видя своето детство и младост, далечните светове, които беше покорил, образите на скъпи и близки хора, все едно че гледаше отражението на собствените си мисли. Сякаш езерото жадно улавяше всяка негова мисъл, опитвайки се да вникне в дълбоката същност на неговото поведение. Нещо тъжно се появи в мелодиите, промъкващи се през свистенето, тежестта вече не го притискаше толкова и Ротанов бавно, с мъка помръдна краката си, направи крачка назад, още една и още… Гърбът му опря в камъка. Той напипа отвора с ръка, наведе се и скочи през люка. Задъхан издърпа гредата и спусна резетата. Когато подпираше капака с гредата, отново чу гласа:

— Мога да разруша тези стени само за минутка. Чуваш ли ме, човече?

— Чувам. Защо се бавиш? Обещавам ти, че ако ме пуснеш сега, аз ще те унищожа.

— Ти вече стори всичко, което е нужно, ти спря Хронар. Аз само изчаквах тази среща, за да не направиш грешка, а сега си отивам завинаги. Светът, в който разумът е осъзнал своето предназначение, е свещен. Сбогом.

Останал без сили, Ротанов се облегна на стената, по лицето му се стичаха капчици пот. Дебелите каменни стени му пречеха да види как езерото започна да спада, да се свива и да отстъпва. И как от планетата бавно се откъсна невидимият черен ръкав, който я съединяваше с колапсиращата звезда, и намалявайки непрекъснато обема си, се отдалечи към Епсилон подобно на огромен октопод, всмукващ гигантското си пипало.

info

Информация за текста

Евгений Гуляковский

Долгий восход на Энне, 1985

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ДЪЛГИЯТ ИЗГРЕВ НА ЕНА. 1987. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.43. Научно-фантастичен роман. Превод: Елена МАТЕВА [Долгий восход на Энне — Евгений Гуляковскиий (1985)]. Предговор: Бележка за автора, [от редакцията] — с.5–6. Художник: Борис БРАНКОВ. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 24.5. Страници: 392. Цена: [без сведение].

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/234]

Последна редакция: 2008-06-28 20:16:14