Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 180

В същото време свистенето премина в мелодична гама от звуци, тя привличаше вниманието на човека, парализираше волята му. Сигурно така са пели сирените в древногръцкото легендарно море. Ротанов направи крачка напред, после още една. Сега само няколко сантиметра го отделяха от урвата. Той стоеше и гледаше, без да помръдва, без да изпитва страх, защото си спомняше за ръката, която го предпази от взрива.

И тогава чу глас, тъжен и същевременно ласкав, сякаш с него разговаряше жена, и то така, както говорят с човек само веднъж в живота…

— Нима не се умори от борбата, от каменистите пътища?

— Не!

— Странно, повечето хора толкова много ценят спокойствието… Но аз мога да ти подаря и нещо друго, не само спокойствие. Моите възможности са неограничени във вашия свят, искаш ли власт? Знам, че твоето племе обича този опиум, искаш ли власт, каквато не е притежавал никой досега? Твоите сънародници ще се прекланят пред теб, ще обожествяват твоето име, ти еднолично ще управляваш и ще се разпореждаш със съдбата на милиарди, помисли…

— Мисля. Твърде тежка е разплатата. Мнозина от онези, които се стремяха към властта, които дадоха живота си за нея, страдаха жестоко в последния си час и си отидоха с горчивото и закъсняло съжаление за извършеното престъпление.

— За каква разплата говориш?

— За безцелно пропилените години и двуличния живот наоколо, за фалшивите усмивки и лицемерното покорство, за робското ласкателство и най-после за сетния час, когато бремето е непоносимо, когато съвестта ще те запита какво направи със себе си и с онези прекрасни мигове, които ти бяха подарени под топлото слънце? Къде са твоите приятели, човече? Къде са върховете, които си покорил, къде е жената, която си обичал? Какво ще отговоря? Нима властта не убива всичко, което изброих? Няма ли тя да иска непрекъснато да се принасят страшни жертви пред нейния олтар?

— Тогава ти предлагам несметно богатство, не искаш ли да имаш всички ценности на света?