Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 133

7.

А на Земята по това време валяха непредвидени дъждове. Обширният циклон, премествайки се от екватора в северна посока, не се поддаваше на въздействието на метеоролозите. Времето бе като побесняло. През последните две години, откакто „Каравела“ се върна от неуспешната експедиция, в която загуби специалната група, циклоните следваха един подир друг, без да се интересуват от усилията на земната метеорологична служба. Планетата сякаш бе решила да докаже на своите самоуверени деца, че въпреки всичките им мощни технически играчки, в природата съществуват сили, неподвластни на тях.

Ракетопланът, който пътуваше по маршрута Земя — База, заобиколи Луната, после разтвори невидимите куполи на гравитационните парашути и започна бавно да се спуска. Слънцето блестеше в илюминаторите. Светофилтрите не можеха да се справят напълно с ослепителната му светлина. Примижала, Ана се опитваше да разгледа приближаващата се плоскост на лунния кратер. Базата не се виждаше. Основните й помещения, хангарите на звездните кораби, работилниците и жилищните сектори — всичко се намираше дълбоко под повърхността на Луната и само диспечерската кабина на стария космодрум се открояваше сред сивия фон от еднообразни скали.

Отвисоко кабината приличаше на гигантски планински кристал, естествена рожба на дивата лунна природа. Източните й стъклени стени, осветени от слънчевите лъчи, хвърляха стотици разноцветни отблясъци. Все едно че сред мъртвите черни кратери и сивите хребети сияеше скъпоценен камък.

— След пет минути ракетопланът ще кацне, моля затегнете коланите и вдигнете креслата…

Ана позакъсня да изпълни последната молба и тъмният защитен купол, подчинявайки се на командата на автомата, се спусна върху нея, като я откъсна от външния свят. На малкия екран пред лицето й пробягваха редове от последните новини: