Читать «Жената на Йозеф» онлайн - страница 2

С времето той стана дебел и отпуснат — не вършеше нищо и ядеше без да подбира и твърде много. Постепенно научи хората вкъщи, но не осъзнаваше, че принадлежи към тях. Външноста им вече не му беше близка. Почти винаги той беше любезен и доволен. Понякога, когато случайно видеше парче светло, прясно разцепено дърво, той плачеше и не беше лесно да го утешат.

Жена му управляваше стопанството сама. Тя освободи един работник, защото веднъж на масата той се беше подиграл на безпомощните жестове на Тидеман. Човекът се върна след няколко дни, за да обясни, че не е имал нищо лошо предвид, но тя само му подаде заплатата без да го слуша и излезе от стаята. Една вечер, когато синът на мелничаря се приближи до нея и заключи вратата зад гърба си, тя грабна една пушка, която висеше на стената, и стоя така, докато той не се ухили глупаво и не си тръгна. И други опитваха, но без успех. Жената беше на 35 и беше доста хубава. Работеше упорито, но си седеше сама.

През първите месеци в стопанството често идваха лекари. Тидеман се криеше от тях и всеки път трябваше да го търсят. Идваше само, ако го вика жена му. Един от лекарите остана в стопанството почти цяла година, за да го лекува. Когато си замина, жената трябваше да продаде няколко глави добитък. Тази година реколтата беше съсипана от летни дъждове, а и картофите бяха пострадали. Беше тежка година.

Ала състоянието на Тидеман не се променяше. Жената прие заключението на лекарите, като че ли и беше все едно. Но нощем, когато Тидеман мърмореше неразбираемо в съня си и се мяташе насам-натам, тя се притискаше до него, като че ли топлината на тялото и трябваше да му помогне — изслушваше го, задаваше му въпроси, говореше му. Той не отговаряше, но се успокояваше и скоро заспиваше. Така минаваха годините.

Веднъж един другар на Тидеман им дойде на гости за няколко дни. Той носеше със себе си няколко снимки от ония времена и последната вечер ги показа на жената. Сред тях имаше групова снимка на взвода на Тидеман. На нея голи до кръста мъже се свиваха пред една землянка и се хилеха, докато си пощеха ризите за въшки. Тидеман беше вторият от дясно и се усмихваше, като държеше ръката си високо вдигната, а палецът и показалецът му бяха здраво стиснати.

Жената разгледа снимките една след друга. Докато тя ги гледаше, Тидеман влезе в стаята. Тромаво тръгна към печката и седна на един стол. Жената взе груповата снимка и я подържа известно време в ръка. Очите и сновяха между избелялата фотография и апатичния образ до печката.

— Значи там беше? — попита тя. Приятелят кимна.

Жената помълча известно време. В настаналата тишина се чуваше само тежкото дишане на Тидеман. Един молец влезе през прозореца и запърха около лампата. Трептящата сянка на крилата му падна на масата и върху снимките и им придаде илюзия за движение и живот. Жената посочи снимките на окопите и разрушените села.