Читать «Топ и Хари» онлайн - страница 6

— Отляво и отдясно, както и начело и подир кервана на жените са яздили бойците и момчетата. Мисля, че са били около двадесет шатри.

— Хау. Откога е следата?

— Сигурно от един ден. Не може шатрите да са се отдалечили много оттук, тъй като жените яздят ходом с плазовете.

— Да тръгваме!

Двамата дакота се приближиха до конете си и ги яхнаха. Не подкараха мустангите обаче, както смятаха, а се заковаха на място като статуи. На запад, на разстояние, на каквото само ловджийско око може да забележи нещо, двамата едновременно бяха открили ездачи. Беше малка група от седмина ездачи, които преследваха бягащи антилопи. Двамата дакота видяха как две животни паднаха, а останалите се отдалечиха в луд бяг. Ездачите се скупчиха около повалените животни и се отказаха да преследват останалите. Но те сякаш не се заеха с плячката си, а останаха на конете и се подредиха в редица.

— Забелязали са ни!

Матотаупа подкара бавно дорестия си кон ходом към непознатите ездачи. Харка подкара своя сив жребец по следата на баща си.

Непознатите ездачи явно се съвещаваха известно време. Резултатът веднага пролича. Двама ездачи прибраха убитите антилопи и се отдалечиха в северозападна посока; по всяка вероятност отнасяха плячката у дома си. Петимата бойци яздеха кариер към Матотаупа и Харка. Непознатите ездачи също бяха индианци и яздеха дребни, бързи, полудиви мустанги; те също бяха облечени само с лелини, колани и обувки, без шапки на главите и с голи гърди. Косите им не бяха сресани на път като на хората от племето дакота, а прибрани гладко назад. В черния кичур коса на първия ездач имаше забодени орлови пера. Той държеше в десницата си голяма дървена бойна секира, каквато Харка не беше виждал никога досега.

— Сиксикау са — обясни бащата.

Тъй като и двете групи яздеха една срещу друга, те скоро се срещнаха. Петимата сиксикау заобиколиха двамата дакота, които се бяха спрели, и почнаха да размахват оръжия и да крещят, сякаш искаха да смъкнат двамата непознати от конете им и в последния миг да извърнат мустангите си и да побегнат. Матотаупа и Харка останаха съвсем неподвижни; дори не издадоха с нищо, че черните им очи бяха станали по-зорки, а се прикриха зад израз на безучастно пренебрежение.

След като петимата ездачи показаха оръжията и способностите си, те се спряха в широк кръг около двамата дакота. Боецът, който беше обкичен с орлови пера, се спря пред Матотаупа. Каза нещо със заповеден тон, което Матотаупа не разбра, обаче жестовете бяха достатъчно красноречиви; двамата дакота трябваше да свалят ръце от оръжието си и да се оставят да ги обезоръжат.

Матотаупа обаче бе хванал вече с дясната си ръка револвера, даде един изстрел във въздуха и после насочи дулото му към водача на петимата ездачи.