Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 68

Веднъж, два пъти, три пъти се сблъскаха остриетата и Хоукмун почувства, че ръката му отмалява. Той изпусна дръжката да виси на шнура, сви ръката си в пестник и удари китката на своя противник. Мъжът изрева болезнено зад маската и изпусна секирата. Хоукмун отново стисна дръжката на сабята, завъртя я бясно и я заби в металната маска, която се огъна под удара. Мъжът изстена с променен глас и се олюля. Хоукмун сграбчи дръжката с две ръце и нанесе повторен, още по-титаничен удар. Лешоядната маска се разцепи на две и под нея се разкри окървавено лице, с разкривена, просеща пощада уста. Хоукмун присви свирепо очи, защото ненавиждаше наемниците дори повече от проклетите гранбретанци. Той удари трети път и почти отсече главата на наемника, а тялото се отпусна назад, сякаш изпълняваше стъпки от странен танц, макар и вече мъртво и се строполи върху събратята си, които продължаваха до отбиват атаките на камаргските конници.

Хоукмун възседна отново коня си и поведе отряда на последен щурм срещу останките от легиона на лешоядите, като посичаше всичко наоколо, докато останаха само неколцина инженери. Тъй като последните не оказаха особена съпротива, не след дълго ги избиха до крак, а телата им заплуваха надолу във водите на разлялата се река.

Когато поеха надолу по хълма, Пелер приближи Хоукмун и го заговори.

— Капитане, вие не знаете пощада!

— Така е — отвърна замислено Хоукмун. — Никаква. Мъже, жени или деца, щом са от Гранбретан, те са мои смъртни врагове и трябва да бъдат избити.

Осем от хората им бяха загинали в боя. Като се имаше пред вид превъзхождащата сила на противника, това си беше чист късмет. Но гранбретанците бяха привикнали първи да се нахвърлят и да унищожават враговете си, а не да отбиват чужди атаки. Може би това обясняваше и малочислените загуби на камаргците до този момент.

Още четири отряда трябваше да изпрати Мелиадус до разрушения бент, всеки по-голям и по-добре въоръжен от предишния. И всеки от тези отреди бе разпръскван и унищожаван от конницата на Хоукмун, чиито сили почти не бяха намалели — от двеста конника в началото на операцията, той все още разполагаше със сто и петдесет след тези неочаквани набези и беше готов да изпълни втората част от предварителния замисъл — да подкара цялата могъща гранбретанска армия, подсилена от бойни машини и обози с провизии към югоизточната граница на Камарг.

Хоукмун никога не нападаше денем, когато в небето кръжаха орнитоптери, а предпочиташе нощните набези. Неговите огнестрелци изгаряха палатки заедно с обитателите им, арбалетчиците безшумно поваляха стражите, назначени да охраняват лагерите, а всички наказателни отреди, които Мелиадус изпращаше денем, за да търсят скривалищата на досадния противник, или се връщаха с празни ръце, или срещаха своята гибел. Остриетата на сабите почти нямаха време за да изсъхнат, секирите затъпяваха и се нащърбяваха от страховитите удари, а тежките камаргски копия скоро бяха на привършване сред копиеносците. Лицата на хората от отреда на Хоукмун имаха измъчен вид, очите им горяха от умора и недоспиване, налагаше се непрестанно да сменят скривалищата си и да бдят за дебнещите във въздуха орнитоптери. Ала пътят покрай реката бе осеян с трупове на гранбретанци — и това бе същият този път, по който трябваше да се движи противникът според замисъла.