Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 59

— Вероятно тази мисъл е накарала Мелиадус да предприеме подобен рискован ход — съгласи се Боуджентъл. — Опасявам се, че предположенията му могат да се окажат верни.

— Глупости! — ядоса се фон Вилач. — Нашите кули ще спрат гранбретанците.

— Построени са, за да отбиват атаки по сушата — отбеляза Боуджентъл. — Но не се съобразихме с въздушния флот на Тъмната империя.

— Ние също разполагаме с въздушни сили — каза граф Медни.

— Фламингото не е птица от метал — отвърна Боуджентъл.

Хоукмун стана. Все още носеше черния кожен мундир и бричовете, които му бе дал Мелиадус. Кожата поскърцваше, докато вървеше.

— Най-много след няколко седмици силите на Тъмната империя ще застанат на прага ни — каза той. — Какви подготовки трябва да бъдат извършени?

Боуджентъл почука с пръст по картата, която бе сгънал под мишница.

— Първо, да изучим това.

— Разгъни я на масата — посъветва го граф Медни.

Докато Боуджентъл разгъваше картата върху масата, използвайки купи и чаши, за да я притисне в ъглите, граф Медни, фон Вилач и Хоукмун я наобиколиха. На картата бе изобразена цялата територия на Камарг, както и обкръжаващите я земи на неколкостотин километра наоколо.

— Доколкото виждам, засега се придържат към източния бряг на реката — отбеляза графът като плъзна пръст по поречието на Рона. — Ако може да се вярва на сведенията на съгледвачите, до една седмица ще бъдат в този район — показалецът му замря над Севена. Ще изпратим нови съгледвачи, за да следим движението им нататък. После, когато стигнат нашата граница, ще съсредоточим основните си сили на най-подходящото за битка място.

— Вероятно ще изпратят орнитоптери пред себе си — каза Хоукмун. — Тогава какво ще правим?

— Ще вдигнем въздушни патрули, за да ги засечем отдалече — изсумтя фон Вилач. — Дори и да не успеят да се справят с тях, кулите ще ги спрат.

— Армията, с която разполагате, е доста малобройна — рече Хоукмун. — Ето защо, ще трябва да разчитате почти изцяло на тези кули и да водите предимно отбранителен бой.

— Точно това искаме — отвърна граф Медни. — Ще ги чакаме на границата. Между кулите ще разположим пехотата, а за връзка ще използваме хелиографи.

— Целта е само да спрем атаката им — каза Боуджентъл, но в гласа му се долови сарказъм. — Нямаме никакво намерение да ги разгромяваме.

Графът го погледна и се намръщи.

— Имаш право, Боуджентъл. Глупаво ще е, ако се опитаме да ги нападнем — силите ни са нищожни, сравнени с техните. Ако искаме да оцелеем, трябва да разчитаме на кулите и да покажем на краля-император и неговите верни слуги, че сме готови на всичко — и да се бием и да се отбраняваме — на атаки по въздух, суша и вода. Но да изпращаме войски отвъд нашите граници е истинско безумие.

— А вие, приятелю Хоукмун, какво ще кажете? — попита Боуджентъл. — Имате богат опит в сражения с Тъмната империя.

Хоукмун изучава известно време замислено картата.

— Тактиката, която предлага граф Медни ми се струва разумна. От собствен опит знам, че да се влиза в открит двубой със силите на Гранбретан е безсмислено. Но мисля си, че значително ще наклоним везните в наша полза, ако ние изберем мястото на бойното поле. Къде защитата ни е най-силна?