Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 48

Ала предвестниците на това раждане бяха все още слаби и недоловими, нужен бе катализатор, както и подходяща среда, в която да се извърши раждането.

Междувременно, на сутринта Хоукмун се пробуди с мисълта как да ускори отвличането на Изелда, та час по-скоро да се завърне в Гранбретан, където щяха да го освободят от бремето на Черната перла и да го изпратят в земята на неговата младост.

Когато излизаше от покоите си, пръв го срещна Боуджентъл.

Поетът-философ положи ръка на рамото му.

— Ах, милорд дук, надявах се да ми разкажете впечатленията си от Лондра. Никога не съм бил в този град, макар на младини да съм пътувал доста.

Хоукмун погледна към Боуджентъл и си помисли, че същата картина, която виждаше сега, получаваха и велможите на Гранбретан, с помощта на Черната перла. На лицето на Боуджентъл не се четеше нищо друго, освен искрено любопитство и Хоукмун реши, че този човек не таи към него никакви подозрения.

— Това е неимоверен по размери, мрачен и извисяващ се към небесата град — поде той. — Отличава се с изтънчена архитектура, да не говорим за украсата, която заслепява окото и го радва с многообразието си.

— А духът? Какъв е духът на Лондра? Какви бяха впечатленията ви в тази насока?

— Могъщество — рече Хоукмун. — Самоувереност…

— И безумие?

— Не е моя работа да определям кое е безумие и кое не, сър Боуджентъл. Може би ме намирате за странен? За човек с чудати маниери? Реакциите ми не са като на околните?

Изненадан от неочаквания поврат в разговора, Боуджентъл погледна внимателно Хоукмун.

— Ами… да, но защо питате?

— Защото намирам въпроса ви за безсмислен. Казвам ви го, без да ви обиждам… нямах ни най-малко подобно намерение — Хоукмун потърка брадичката си. — Поне аз го намирам за безсмислен.

Двамата заслизаха по стълбите към просторната гостна, където беше поднесена закуската и фон Вилач вече прехвърляше една огромна пържола от подноса в чинията си.

— Безсмислен значи — повтори замислено Боуджентъл. — Вие се питате какво е безумие — аз пък, какво е това смисъл.

— Това не зная — отвърна Хоукмун. — Зная само това, което зная.

— Изглежда изпитанията, на които ви е подложила съдбата, са ви накарали да се отдръпнете вътре в себе си — забравяйки предишните понятия за дълг и съвест — произнесе с нескрита симпатия Боуджентъл. — Мисля, че и друг път съм се сблъсквал с подобни обстоятелства. Докато се ровиш из старите книги, можеш да научиш немалко за хората, които са страдали и са губили разсъдък или способност да чувстват. Но с добра храна и приятна компания и тази болка накрая се лекува. Все пак, добре стана, че дойдохте тъкмо в Медния замък. Може би някакъв вътрешен глас ви е насочил към нас.

Хоукмун го слушаше без особен интерес, загледан в Изелда. Девойката се спусна по насрещната стълба и се усмихна на него и Боуджентъл, докато пресичаше гостната.