Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 47

Пета глава

Пробуждането на Хоукмун

Граф Медни подаде на Дориан Хоукмун чаша вино и промърмори замислено:

— Моля продължавайте, милорд дук.

Всъщност, Хоукмун разказваше историята си за втори път. В гостната на Медния замък бяха седнали Изелда, по-красива от всякога, Боуджентъл, потънал в мисли и фон Вилач, който сучеше мустаци, загледан в огъня.

Хоукмун завърши разказа си.

— И така, реших да дойда в Камарг, за да потърся помощта ви, граф Медни, защото знаех, че само в тази земя ще срещна сигурна защита, срещу заплахата на Тъмната империя.

— Вие, разбира се, сте добре дошъл — произнесе граф Медни, като същевременно присви очи. — Ако наистина търсите само убежище.

— Само това.

— А не сте ли дошли за да ни молите да се включим във войната срещу Гранбретан? — попита слабо обнадежден Боуджентъл.

— Достатъчно изстрадах и аз самият — за толкова кратко време — та не бих желал и други да бъдат постигнати от участта, от която едва се отървах — отвърна Хоукмун.

Изелда имаше разочарован вид. Нямаше съмнение, че всички присъстващи в стаята, ако се изключеше самият граф Медни, желаеха война с Гранбретан. И сигурно по различни причини — Изелда, за да отмъсти на Мелиадус, Боуджентъл, защото вярваше, че на злото трябва да се противопоставят, а фон Вилач, само защото му се щеше да поразвърти меча.

— Добре — кимна граф Медни. — Защото ми омръзна вече да споря по този въпрос. Така… струва ми се, че сте доста изморен, милорд дук. Да си призная, отдавна не бях виждал толкова изтощен човек. Май доста ви задържахме тук. Аз лично ще ви отведа в покоите ви.

Хоукмун не почувства радост от успешната измама. Беше разказал всичките тези лъжи, само защото се бе съгласил с предложението на Мелиадус. А когато дойде времето да отвлече Изелда, знаеше, че ще изпълни задачата със същото ледено спокойствие.

Граф Медни го разведе из отредените му покои, състоящи се от спалня, баня и малък кабинет.

— Надявам се, да задоволява изтънчения ви вкус, милорд дук? — попита той.

— Напълно — съгласи се Хоукмун.

Граф Медни спря на вратата.

— Тази перла, — каза той — която е на челото ви. Одеве май споделихте, че била от някакъв неуспешен експеримент на Мелиадус?

— Точно така, графе.

— Аха… — граф Медни погледна към пода, после отново вдигна глава. — Ако ви притеснява, бих могъл да поразпитам за някоя магия, с която да я премахнем…

— Не ме притеснява — отвърна Хоукмун.

— Аха — рече отново графа и напусна стаята.

В тази нощ, Хоукмун се събуди също така внезапно, както в страноприемницата преди няколко нощи и в първия миг му се стори, че вижда някаква фигура, изправена насред спалнята — рицар в броня от мрамор и злато. Натежалите му за сън клепачи се спуснаха уморено и когато отново намери сили да ги вдигне, фигурата беше изчезнала.

А в гърдите на Хоукмун се зараждаше конфликт — може би това бе конфликт между човечността и безчовечността, може би беше конфликт между съзнанието и безсъзнанието, ако разбира се, подобен конфликт беше възможен.

Каквато и да беше истинската природа на този конфликт, нямаше никакво съмнение, че характерът на Хоукмун се променя за втори път. Това не беше характерът, който бе притежавал на бойното поле край Кьолн, нито пък странното, апатично настроение, което го бе завладяло след битката, а един съвършено нов характер, сякаш Хоукмун се раждаше отново, а душата му бе отлята по друг, напълно различен калъп.