Читать «Не я дразни» онлайн - страница 99

Доста почака, преди да се открехне и лицето на Хинкъл да се появи в процепа.

— Здрасти, Хинкъл — поздрави го Арчър с широка и малко пресилена усмивка на уста. — Предполагам, че госпожа Ролф вече ме очаква…

— Точно така — процеди Хинкъл. — Ще ви покажа пътя.

Следвайки широкия гръб на иконома, Арчър прекоси хола и излезе на терасата.

Хелга беше полуизлегната на един плажен стол. Носеше широки слънчеви очила, на масичката до нея имаше висока чаша с мартини.

— Господин Арчър, госпожо — обяви Хинкъл.

Хелга махна с ръка към един стол, без да извръща глава, Хинкъл го премести по-близо до господарката си. Постави го така, че Арчър да се озове с лице срещу слънцето.

— Свободен сте, Хинкъл — спокойно каза Хелга.

— Да, госпожо — кимна икономът и бавно се отдалечи.

— Хелга — усмихна се Арчър и измести стола си. — Както винаги, изглеждаш великолепно.

Изпитваше леко притеснение от тъмните очила. От опит знаеше, че може да отгатва намеренията на тази жена единствено по очите й, но сега те бяха скрити.

Тя не каза нищо, дори не помръдна. Ръцете й бяха отпуснати в скута, изглеждаше напълно спокойна.

— Имам лоши новини, Хелга — прокашля се Арчър. — Преди всичко искам да бъдеш наясно, че съм само посредник и всичко, което ще чуеш, идва от страна на моя клиент — изчака малко, но тя продължаваше да мълчи. — Моят клиент вече е разбрал колко си богата. Един от неговите приятели в мафията току-що е получил седем милиона долара откуп от далеч по-беден бизнесмен. Затова клиентът ми реши да повиши исканата сума. Сега ще ти върне Гренвил срещу десет милиона долара.

Хелга остана безучастна. Арчър почака малко, после прочисти гърлото си и притеснено попита:

— Слушаш ли какво ти говоря?

— Не съм глуха — отвърна Хелга и металната нотка в гласа й го накара да застане нащрек.

— Това е положението. Уверявам те, че съм просто посредник, идеята не е моя… Какво ще отговориш? Ще платиш ли десет милиона долара, за да ти върнат Гренвил?

Хелга лениво се размърда, тялото й се протегна като тялото на сита котка.

— Колко от тези пари ще получиш ти? — попита тя.

— Това не е твоя работа! — сопнато отвърна той. — Да или не?

Тя извърна глава към него, но очилата скриваха погледа й.

— Какво ще стане, ако е „не“?

Решила е да блъфира, с притеснение си помисли Арчър.

— Твоя работа — сви рамене той. — Гренвил е в ръцете на опасни престъпници. Аз лично съжалявам, че трябва да имам контакти с тях. Ако ти откажеш да платиш откупа, те ще отрежат едното му ухо и ще ме принудят да ти го донеса лично. За мен това е изключително неприятно, но аз съм в същия капан, в който се намира и Гренвил. Трябва да ти кажа съвсем искрено, Хелга, че ако искаш да го видиш пак, наистина трябва да платиш!

Тя внимателно го наблюдаваше иззад тъмните стъкла на очилата си.

— И ти си в капан, така ли?

— Вече ти казах това. Нямах представа, че имам работа с мафията. Те са абсолютно безскрупулни и ме принуждават да им служа…

— Колко жалко за теб — проточи Хелга.

На лицето му се появи бледа руменина.

— Губим време, Хелга! — повиши глас той. — Какъв е твоят отговор? Да или не?