Читать «Не я дразни» онлайн - страница 100

Хелга отново се протегна като доволна котка, после взе чашата си и я опразни до дъно.

— Чувал ли си някога за човек на име Тимоти Уилсън? — внезапно попита тя.

Арчър изненадано я погледна.

— Тимоти Уилсън ли? Не ме интересуват никакви уилсъновци! Питам те: ще платиш ли, или не?

Хелга протегна ръка към пакетчето цигари и бавно запали.

— Някога мислех, че си разумен и съобразителен човек, Джак — спокойно рече тя. — Но сега, след като вече си не само фалшификатор, изнудвач и крадец, а и долен слуга на мафията, мога да изпитвам към теб единствено презрение!

— Слушай какво ще ти кажа! — стисна юмруци Арчър. — До гуша ми дойде от твоите обиди! Ако искаш да си получиш любовника, ще трябва да преведеш десет милиона долара по една банкова сметка в Женева! Ако не го искаш — кажи, и разговорът е приключен!

На устните на Хелга се появи презрителна усмивка.

— Бедничкият, дрипав Арчър! — промълви тя. — Нямаш представа какъв си глупак! Нека ти кажа кой е Тимоти Уилсън. Баща му бил беден учител по голф, който не можел да даде на сина си нищо друго, освен добри познания в тази игра. Момчето пък било красиво и амбициозно. Днес твърди, че е завършило Итън и Кембридж, но на практика е напуснало дома си още на шестнадесет години. Добрало се до Париж и постъпило като пиколо в хотел „Трилион“. Научило френски, но работата не го задоволявала. Прехвърлило се в Италия и станало келнер в едно малко ресторантче, някъде в покрайнините на Милано. Научило и италиански. Работата отново му се сторила незадоволителна. Интересът му към жените ставал все по-голям. От Италия отишъл в Германия и станал келнер в хотел „Адлон“. Така научил и немски. Някаква богата, но доста възрастна жена се влюбила в него и му предложила брак. Той приел и в продължение на две години живял безгрижно, харчейки парите на тази жена. После му станало скучно. Открил друга богата жена, оженил се и за нея. Историята се повторила, той изчезнал и се оженил за трета богата старица. Малко преди да стане това, Тимоти Уилсън променил името си и се превърнал в Кристофър Гренвил.

По тялото на Арчър пробягаха хладни тръпки, той напразно се опитваше да каже нещо. Хелга не му даде тази възможност, гласът й продължи да звучи със стоманена твърдост:

— Разполагам с полицейското досие на Кристофър Гренвил, или Тимоти Уилсън… Както предпочиташ… Немската полиция го търси по обвинение за многоженство!

Арчър безсилно се отпусна в стола, по челото му избиха ситни капчици пот. Някъде от вътрешността на вилата долетя телефонен звън.

— Още ли ти харесва карето аса, което държиш в ръце? — хладно полюбопитства Хелга. — Нали така каза при първата ни среща — че държиш каре аса?

На терасата се появи Хинкъл.

— Моля за извинение, госпожо — рече той. — На телефона е господин Гренвил, настоява да говори с вас…

Хелга поклати глава и Арчър разбра, че трябва да се прости с всякакви надежди.

— Нямам желание! — отсече тя.

— Много добре, госпожо — склони глава Хинкъл и се върна обратно в хола. В настъпилата напрегната тишина Арчър ясно дочу спокойния глас на иконома: — Съжалявам, мадам не желае да разговаря с вас.