Читать «Не я дразни» онлайн - страница 97

Хелга затвори очи, пръстите й се свиха в юмруци.

— Всички подробности са тук, в този плик.

— Многоженство! — изстена Хелга. — Този мръсник е искал и мен да включи в колекцията си!

Хинкъл съчувствено я наблюдаваше. Промяната настъпи изведнъж, направо пред очите му. Тялото й се стегна, очите й широко се разтвориха. Лицето й се превърна в мраморна маска, а зениците — в две сини ледени късчета.

Скочи на крака и започна да се разхожда напред-назад по терасата. Хинкъл мълчеше и чакаше, свел поглед към изпъстрените си с лунички ръце. След няколко минути тя бавно пристъпи към него.

— Какви глупачки са жените, нали? — тихо попита Хелга и сложи ръце на раменете му. — Ще бъдете ли така любезен отново да облечете бялата престилка?

— За мен ще бъде удоволствие, госпожо! — скочи на крака Хинкъл, очите му заискриха от радост.

— След един час Арчър ще бъде тук — изгледа го през полуспуснатите си клепачи тя. — Пратете го на терасата, ще се разбера с него насаме!

Стоманената нотка в гласа й накара Хинкъл да изпусне една въздишка на облекчение.

— Много добре, госпожо — кимна той.

Хелга го изчака да се скрие във вътрешността на вилата, после направи усилие да сдържи гнева, които клокочеше в гърдите й, и започна да чете документите от оранжевия плик.

Осма глава

Проснат върху леглото в малката наета вила, Арчър почти не мигна. Все още не можеше да преодолее шока, все още не можеше да повярва, че е попаднал в ръцете на мафията, а Гренвил се намира дори в още по-опасно положение. Вече горчиво съжаляваше за това фалшиво отвличане, даваше си сметка, че идеята да измъкне два милиона от Хелга го беше направила непредпазлив. Прокара пръсти през оредялата си коса и тъжно поклати глава. Никога не би трябвало да се забърква с хора като Моузис Сигал, а още по-малко с такива като Бърни, на които да пробутва идеите си за уж фалшиво отвличане.

Потръпна от ужас, като си представи как съобщава на Хелга новината, че сумата на откупа се е вдигнала на десет милиона долара. Как ще реагира тя? Би могла да плати, разбира се, но дали увлечението й по Гренвил може да се измерва с цяло състояние? Може би ще се опита да блъфира, а може и да откаже! Тогава онези негодници ще отрежат ухото на Гренвил и ще накарат него, Джак Арчър, да й го занесе!

Това е немислимо, това не бива да става! Той трябва да я убеди, че мърдане няма!

Мечтаеше да си грабне куфара, да зареже Гренвил на произвола на съдбата и да напусне Швейцария. Но Бърни го беше усетил и му беше прибрал паспорта!

Въртеше се в леглото и пъшкаше, лицето му беше покрито с лепкава пот. Ако може да се вярва на Бърни, в края на операцията ще вземе петстотин хиляди долара. Милионът му изглеждаше по-сигурен, но сега ще трябва да се задоволи с половината. Но какво ще стане, ако Хелга плати, а Бърни му се изсмее в лицето? Това беше твърде вероятно!

Арчър се надигна и с разтуптяно сърце се насочи към банята. Започна да се бръсне. Лицето му беше бледо, под очите му се бяха очертали тъмните кръгове на безсънието. Изглеждаше победен и отчаян, дори от километър разстояние човек можеше да разпознае неудачника в него. Сякаш беше прокажен!