Читать «Не я дразни» онлайн - страница 102

От гърдите й се откърти тежка въздишка. Мъжете винаги са й носили проклятие! Ех, ако можеше да се отърве от своите безумни сексуални желания, които й причиняваха само неприятности! Затвори очи, в съзнанието й се появиха фрагменти от онези великолепни мигове, в които Крис я притискаше в своята прегръдка… Господи! Би му простила, дори да се беше оказал крадец и убиец! Но многоженец, жиголо… Не!

Скочи на крака и тръгна към спалнята си, където Хинкъл внимателно подреждаше багажа.

— Голяма бъркотия, а? — усмихна му се насила Хелга. — С удоволствие ще се махна оттук… — докосна ръката му и прошепна: — Благодаря за верността и приятелското отношение…

— Вие притежавате кураж, госпожо — тъжно я погледна Хинкъл. — А когато човек има кураж, той става непобедим.

Арчър бавно караше към Парадизо, чувстваше се като плъх в капан. Бърни вече е разбрал, че Хелга няма намерение да плаща никакъв откуп — това му е станало ясно в момента, в който тя отказа да разговаря с Гренвил. Какво ли ще предприеме сега? Има две възможности — да освободи Гренвил или да прибегне до насилие.

Но и в двата случая Арчър искаше да бъде по-далеч. Реши да си вземе куфара и веднага да тръгне за Женева. Ще отиде в американското консулство и ще обяви, че е изгубил паспорта си.

Ще каже, че има спешна работа в Англия и ще настоява за нов паспорт. Разполага с визитна картичка и други стари документи, вероятно няма да му е трудно да ги убеди…

Изведнъж изпита съжаление, че не е сложил куфара си в багажника на мерцедеса. Вътре беше всичко, което притежаваше, просто не можеше да го зареже току-така! Ако побърза, вероятно ще има време да си го прибере, преди Бърни да е тръгнал да го търси!

Движението по крайбрежния булевард беше изключително натоварено, той едва-едва се придвижваше напред. Когато най-сетне се добра до наетата дървена къщичка, целият беше плувнал в пот. Изскочи от колата и забърза по пътеката. Куфарът беше там, където го беше оставил — до масата в хола. Тръгна натам, но насреща му се изправи набитата фигура на Бърни. Това не беше усмихнатият мазен италианец, с когото беше имал работа досега. Мъжът, който му препречваше пътя, изведнъж се беше превърнал в опасен и очевидно готов на всичко престъпник, малките му очички горяха от злоба и омраза.

— Я ела тук! — изръмжа той. — Какво стана? Защо оная отказа да говори с Гренвил?

Арчър пристъпи навътре с пребледняло лице, сърцето му лудо блъскаше в гърдите му.

— Няма да плати — отчаяно поклати глава той.

Бърни се изплю на килима.

— Ще плати, и още как! — изръмжа той и изведнъж се нахвърли върху Арчър: — Ах ти гадна, тлъста свиня! Сега ще ти покажа как трябва да се справиш с нея! Тръгвай с мен!