Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 98

— Грозна ни е славата. Ама за нищо. Че с какво съм по-лош аз от Лизимах? От Селевк? Навярно не си чувал това. Отде ще го знаеш — прост сколот? Хванал Големият Александър един наш брат от Хиос, Аристоник го викали. Ще го беси на мачтата. А оня, Аристоник де, му рекъл: „Аз правя на дребно това, което ти вършиш на едро“. Ей такива са и Лизимах, и Селевк, а ти само на мене не вярваш.

— Никому не вярвам. Не само на теб.

Москон хвана меча си.

— Май че вече трябва да те дам на палача. Пред него може да проговориш.

— Няма да го направиш. Защото знаеш, че тогава съвсем нищо не ще чуеш. Затуй нека да се уговорим ние двамата!

— Казвай!

Отдавна беше скроил плана си Агар. Прекроявал го бе оттогава десетки пъти. Струваше му се, че добре го е изпипал. И се приведе към ухото му.

— Ще ми дадеш единия кораб. С най-верния ти човек. Да си взема сам дела. А той да види къде е скривалището. И да следи да не взема повече, отколкото ми се полага. После, когато отида на сигурно място, когато се уверя, че няма да ме настигнеш, ще го пусна. Та да ти покаже останалото.

Москон премисляше бързо. Мъчеше се да схване замисъла му, да проумее с какво иска да го излъже. И запита:

— Ами ако го убиеш? И избягаш…

— Аз също ще ти оставя заложник. Побратима си Скил. Чувал ли си какво значи сколотско побратимство?

С това успя да разпръсне съмненията му. Сколотът може да остави жена, деца, родители. Не и побратима. И Москон се съгласи.

— Добре! Ще ти дам плененото корабче.

— И предишните му моряци — добави Агар. — Че твоите може да ми отрежат главата.

Тавриецът склони и на това. Само всичко, да стане по-скоро, да не губят време.

Заедно с трима роби гмурци и с освободените моряци Агар се прехвърли върху кораба им. С тях отиде и Орик, братовият син на главатаря. Изборът падна върху него не само защото му беше роднина. Повече за това, че имаше жена и деца в Таврия. Тъй Москон беше по-сигурен, че няма да се отметне.

А Скил, след като се прегърна с Агар, остана при пиратите, както беше уговорено — като заложник. Спокоен. Побратим няма да те изостави.

Когато Москоновата миопарона263 изчезна в мъглата, Агар събра малкия си екипаж на палубата:

— От вас сега зависи да спечелите свободата и кораба си. С надбавка отгоре.

Моряците кимнаха мълчаливо, все още недоверчиви.

— И вие, роби, ако ми служите добре, ще получите свободата си. Също с надбавка.

Тримата се спуснаха да му целуват ръцете.

— Но който опита да ме измами, ще го убия!

Те го знаеха, без да им го казва. Моряците бяха елини от Истрия264, плавали от рождение покрай тия брегове. А робите — траки, събирачи на сюнгери от островите в Тракийско море265. Много бяха слушали за скитската жестокост.

— Сега към Тиризис! — заповяда Агар.

И кормчията изви веслата. Само хора, израсли в морето, можеха да се оправят в такова време, сред непрогледна мъгла.

Агар седна на кърмата, пред кубрика. Хем до кормчията, хем зад всички. Да не остава никой зад гърба му. Макар че сега все още нямаше основание да се бои. Страшното щеше да дойде после, когато златото легнеше в трюма, когато разпалеше алчността в очите на матроси и роби. Гледаше и мислеше. Добър урок му бе дал Лизимах. И Агар, спасил се по чудо, беше длъжен да се възползува от урока. Още там, при Тиризис, да убие тримата гмурци. А после — и моряците. Прав беше Лизимах, само тъй се запазва тайната. И после — нека го търси Москон, ако си няма работа. Агар щеше да се върне повторно при Тиризис, да си вземе и останалото богатство. Негово си беше и то, защо да го дели с тоя и оня? Ех, налагаше се да прежали побратима си. Ала няма що. Пък и друго — то му хрумна ей тъй, за успокоение на съвестта, с това злато можеше да откупи Скила от пиратите, да го спаси. Москон няма да го заколи я, няма да изпусне един тъй ценен заложник. А стане ли нещо със Скила, то такава му е била орисията. Отдавна беше обречен нещастникът. Ако Агар не бе го предупредил, та да избяга, откога щеше да лежи удушен в гроба на Савмак? Пък и защо Скил не му помогна тогава? Ако беше отишъл с него да разкопаят могилата, двамата щяха да свършат работата много по-рано. И сега щяха да бъдат богати. А той…