Читать «Гол от засада» онлайн - страница 92

Хаим Оливер

— А нима вие предпочитате да победят с помощта на тия недостойни похвати — учуди се той. — Нека паднат! И то така, че да запомнят поражението си цял живот! Само тогава те ще станат истински спортисти. Зная го от собствен опит. От фронта. За да усетиш сладостта на победата, трябва да си тупан поне веднъж. Искате ли да предприемем нещо, за да спрем тия пощурели жени?

— Не мога сега — рекох. — Много съм зает. Но каквото и да предприемете, аз съм с вас.

Той си излезе, явно недоволен от мен.

А аз наистина не можех да мръдна, защото на другия ден сутринта историята с редутаблите свършваше и аз бързах да допиша последните страници на тази книга…

И докато Извънредната комисия за спасяване честта на РЕДУТ тичаше да обещава планини от сладкиши, пластилин и акордеони, полковник о.з. Храбров тръгна да обикаля редутаблите.

Льонка Пантерата той завари между двамата му братя, които налагаха с компреси изцициненото му от битката чело.

— Льонка — попита той, — ще играеш ли утре?

— Да — отговори вратарят на РЕДУТ, — ще играя до смърт!

— Дори ако сте само петима?

— Ами да! — отговори той естествено.

— А ако дойдат от други отбори да ви помогнат?

— Не искаме други! — упорито отвърна Льонка и ненадейна усмивка разтегна устата му до ушите. — Ще ги бием и така!

Поокуражен от тия думи, о.з. Храбров отиде при Йогата в „Нострадамус“.

Йогата тъкмо опъваше мрежата на покрива, за да лови звезден прах. Едното стъкло на очилата му липсваше.

— Йога — попита о.з. Храбров, — готов ли си за утре?

— Ще ми пречи малко очилото — отвърна Гошо. — Ама нищо.

— Знаеш ли, че ККДЖЗЗМФ е тръгнал да подкупва съдията?

Окото зад счупеното стъкло изхвърли гневни мълнии:

— Само да смеят! — рече звездоброецът. — На маймуни ще ги превърна! Сега си имам нова вълшебна пръчка, много по-метафизична от предишната.

О.з. Храбров си отиде още по-обнадежден.

С Влади Ракетата не можа да говори, защото тъкмо да влезе в дома му, двама санитари го вкарваха в линейката. Дори в носилката Влади продължаваше да се движи, да рита и да крещи:

— Ако ми отрежат апандисита, ще им вкарам още три гола!

В дома на баба Зора полковникът о.з. завари една доста любопитна картина. Дани Берлински, съвършено гол, целият налепен с лейкопласт, стоеше върху малка теглилка и пиеше рициново масло. Наобиколилите го баби и дядовци, прабаби и прадядовци с напрежение следяха движението на стрелката…

— А! Ето ви и вас! — провикна се дядо Анжел и стисна ръката на госта. — Имам голяма новина! От вчера Дани е отслабнал с четирийсет и седем грама! Поим го с рициново и ако всичко върви добре, утре за мача ще е смъкнал поне още сто грама и сцени като завчерашната няма повече да се повтарят.

— Това е добре — каза о.з. Храбров, — но знаеш ли, Данчо, няма смисъл да отслабваш, защото вашата победа утре е вързана в кърпа. ККДЖЗЗМФ отиде да съобщи на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, че ако случайно окажат съпротива, лошо ги чака…

Дани беше толкова удивен от съобщението, че захвърли шишето с рициново и хукна към вратата.

— Къде отиваш, Данчо? — писна баба Зора. — След като човек е пил рициново, не бива да излиза на улицата гол!