Читать «Гол от засада» онлайн - страница 90
Хаим Оливер
— Къде? — прецеди през зъби Влади.
— Отивам си — отвърна Йогата.
— Аха! Пропусна два гола и сега драскаш!
— Никакви голове не съм пропускал!
— Пропуснал си!
— Не съм пропуснал!
— А кой ги пропусна?
— Льонката.
— Кой, аз ли? — викна Льонка.
— Ти ами! Нали си вратар!
— А ти? Нали си отбрана?
— Никаква отбрана не съм. Ние играхме по системата 1–10. Всички в нападение.
— Щом си нападение, да беше вкарал голове!
— Не е моя работа да вкарвам голове!
— А чия е?
— На Тото, на Сисулу, на Влади…
— Охо!
— Аха!
— Иххххх!
— Ммммммммммм!
Гората се огласи от звуци, достойни за праисторическата джунгла, населена от динозаври и ихтиозаври. Най-яростно ревеше Влади:
— Аз вкарах цял гол, бе! Ако всички бяха вкарали по половин като моя гол, щяхме да победим с шест и половина на два и щяхме да станем шампиони! Ама вие сте кьопави в краката, а тоя факир само зяпа по звездите!
— Ей, я не обиждай на звезди, че знаеш ли? — озъби се Йогата.
— Какво да знам, бе мухльо!
— Мухльо си ти!
— Аз ли?
— Ти ами!
— Като те перна с апандисита, ще видиш ти!
— А аз като те перна с вълшебната пръчка, ще ми станеш на маймуна макак!
Йогата замахна с тояжката, Влади я грабна, фрасна я по коляното и я натроши на парчета. Йогата писна и перна Влади по гърдите. Влади писна и перна Йогата по лицето. Двамата писнаха, вкопчаха се един в друг и бухнаха на земята.
Започна величествен бой.
Не ги разтърваха, нито пък ги оставиха да се борят рицарски до победа. Помирисали насилие, дали воля на зверските си, праисторически инстинкти, които дремят в душата на всеки цивилизован човек, редутаблите също писнаха и се хвърлиха върху борещите се.
Затъркаляха се тела, размахаха се юмруци, блеснаха нокти и зъби, понесоха се ревове, полетяха оскубани косми, пера, сгурия, ръкави, очила и копчета… много копчета…
Застанала встрани, Андреа хапеше пръсти от ужас и срам.
Гледката беше повече от печална.
В това положение ги завари ККДЖЗЗМФ.
6.
Съдбоносни мерки за спасяване на кварталния футбол
Заседанието на Кварталния комитет на демократичните жени за закрила на местния футбол се провеждаше в клуба на ОФ. Присъствуваха още старшина Марко, другарят Антон Антонов, полковник о.з. Храбров и други обожатели на ННФК РЕДУТ. Отсъствуваше само доктор Веса, която полагаше медицински грижи за пострадалите в братоубийствената война редутабли…
— … И тъй, другарки и другари — завършваше своя тричасов доклад леля Гица, — правейки равносметка на събитията, можем да кажем следното: Влади Ракетата няма да играе поради предстояща операция от апандисит, Митко Пеле спи, Бобо Черното око замина за Пловдив, Иво Кръстничето се връща към тежката атлетика, Ухуру Неандерталска е на изследване в психиатрията, а Тото Тотото е изчезнал безследно. В отбора остават само петима дееспособни играчи: Льонка Пантерата, Йогата Гошо, проф. Кънчо, Дани Берлински и Сисулу Софийски. Те също не са в най-добрата си форма, но доктор Веса ни уверява, че ще ги върне утре на терена здрави и читави.
