Читать «Гол от засада» онлайн - страница 91

Но, другарки и другари, питам аз, можем ли да победим МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ с петима играчи? Аз отговарям: едва ли!

И питам още: ще се оставим ли да ни бият? Не и сто пъти не!

Ето защо аз поставям въпроса на въпросите: какво да се прави? Или, както се казва в един приключенски роман, „что делать?“

Въпросът на въпросите прокънтя в претъпканата зала, но остана без отговор.

— Другарки и другари! — подхвана енергично леля Гица, след като набързо се подкрепи с една толумбичка от бюфета. — Отговорът е само един: ние трябва да се борим! Да се борим и само да се борим! Не случайно нашият квартал се казва „Редут“! Аз предлагам да съставим една ИКСЧР, сиреч Извънредна комисия за спасяване честта на РЕДУТ. На тази ИКСЧР да се възложат следните задачи:

Първо. До седемнайсет часа местно време да привлече в ННФК РЕДУТ шестима нови пълноценни играчи.

Второ. До осемнайсет часа местно време да влезе във връзка със съдията Сашо Фадиезов и го убеди, че като наш съкварталец той е длъжен да прояви повече дружелюбие към РЕДУТ.

Трето. До двайсет часа местно време да установи контакт с МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ и им заяви, че на утрешния мач всяка съпротива от тяхна страна ще бъде посрещната с недобро око от кварталната общественост. Да им се обещаят всякакви компенсации от наша страна…

Откъм дъното на залата прогърмя басовият глас на о.з. Храбров:

— Искам да зная къде ще намерим до седемнайсет часа шестима нови играчи?

— Много лесно — отвърна леля Гица. — Отлични играчи има сред отборите-васали. Ние сме готови да им осигурим всичко, от което се нуждаят: екипи, шоколад, моторетки…

— Тъй, тъй… — изръмжа полковникът о.з. — И как смятате да убедите съдията да бъде по-дружелюбен към нашия отбор?

— Със същите средства. Ние разполагаме с големи количества шоколадови бонбони, билети за архивното кино, фанелки, пластилин и други предмети, останали ни от вечеринката. А на Сашо Фадиезов можем да подарим и акордеон, нали е композитор.

— Срам и позор! — извика о.з. Храбров.

Залата зашумя. Полковникът о.з. отново извиси глас:

— Завчера РЕДУТ отбеляза гол от засада. Това бе низост. Но след всичко, което става напоследък в квартала, то трябваше да се очаква. Около РЕДУТ положение на засада съществува от седмици! Ние му устроихме тази засада, ние самите съсипваме нашия отбор! А сега с тия ваши предложения вие искате да го умъртвите! Както се умъртвява един отбор, когато му се вкарва гол от засада в последната секунда на мача!

Виковете на жените заглушиха последните му думи и той спокойно се отправи към изхода.

— Ааа! Бяга! — обадиха се гласове. — Страх го е да не го оженим за леля Гица!

За моя изненада другарят Антон Антонов и старшина Марко последваха полковника… И още — моят кумец, научните консултанти, директорът на Института по кибернетика и даже журналистът Пампонов. Бяха много разстроени.

Десет минути по-късно полковникът о.з. беше при мен и яростно боботеше:

— Хукнали са да купуват играчи, да дават рушвети на съдията, да сплашват противника!

— А нима предпочитате редутаблите да паднат? — попитах аз.