Читать «Гол от засада» онлайн - страница 5

— Хулигани такива! — добави тя решително.

— Ама ние от името на целокупния български народ — замънка проф. Кънчо. — За да изразим нашето възмущение.

— Не! — каза тя и стисна юмручета. — Аз много си го обичам Бонди!

Влади Моторетката направи три гневни кръга около момичето и пресипнало изръмжа:

— Ама ти си била голяма портаджийка! Ще ми паднеш някой ден, па ще видиш ти тогава Бонди-Монди, дето не можа да вкара един гол в Мексико!

— Андреа е права! — каза проф. Кънчо. — Ще продупчим гумите на Бонди и какво? После хич няма да иска да вкарва голове. Не, трябва да измислим нещо друго, нещо по-научно и патриотично.

Всички усилено се замислиха и дори леля Гица чу как мозъците им щракат. Легенът с вода беше до нея…

В тази изпълнена с напрежение атмосфера се чу гласчето на Митенцето:

— Аз знам какво трябва да правим. И хем научно, хем партиотично.

— Патриотично, бе глупчо! — поправи го проф. Кънчо.

Митенцето продължи:

— И хем няма да дупчим гуми, и хем ще победим всички отбори.

— Така не може! — прекъсна го Влади. — И си затвори устата, че ми пречиш да мисля!

— Нека да говори! — обади се Йогата. — Истината се крие в душата на малките. Ама бързо, че нямаме време!

Митенцето пристъпи напред, мъничък, закръглен и чорлав, и смело изгледа другите:

— Ще ви кажа — рече той и сбърчи носле, — но преди това искам да ми изпълните три желания!

— Охо! — изрева Влади. — Желания имал! Като златната рибка!

Митенцето не се смути и подхвана:

— Искам три неща. Първо. Искам да не ми викате вече Митенце.

— А как? — попита проф. Кънчо, който не можеше да си представи братчето си с друго име.

— Митко Пеле — отвърна братчето.

Влади така се закиска, че чак сълзи изскочиха от очите му:

— Митко Пеле! Хо-хо! Уби ме! Има само един Пеле на земята и той е царят на футболистите. Разбра ли бе, маляк?

Митенцето невъзмутимо продължи:

— Второ. Искам бате Гошо Йогата да ме научи да правя магии!

— Добре! — великодушно отвърна Йогата. — Само че ще трябва да ми станеш роб и асистент.

— И трето. Искам в отбора да играя винаги с номер 6 и да бъда централен половин-защитник.

— Полузащитник! — поправи го проф. Кънчо.

— Да — потвърди Митенцето и не каза нищо повече.

Този път никой не се изсмя. Всички се досещаха какво ще бъде предложението и то бе толкова ослепително, че дъхът спираше в гърдите. Как никой не се е сетил по-рано?

— Е, казвай де! — провикна се проф. Кънчо нетърпеливо.

— Приемате ли моите условия? — попита на свой ред Митенцето. — Да ми викате Митко Пеле, да стана роб-асистент на бате Гошо Йогата и да играя №6 като половин-защитник?

— Добре де! Приемаме! Казвай!

— Честна пионерска?

— Честна пионерска!

Тогава Митенцето, когото оттук нататък ще наричаме Митко Пеле, се изпъчи и бавно произнесе:

— Предлагам да си направим отбор, национален, от нашата махала, в който да влязат най-великите играчи на всички времена. Аз ще играя №6. И като отидем след четири години в Мухен…