Читать «Гол от засада» онлайн - страница 6

— Мюнхен! — поправи го проф. Кънчо.

— И като отидем в Мюнхен, хем ще отмъстим на германците, дето ни биха, хем няма да спукаме гумите на Бонди и хем ще прославиме България за вечни времена!

Митко Пеле млъкна, горд и щастлив. Всички го гледаха със завист. Престана да се движи даже Влади Моторетката. И вече съзираха Мюнхен, милионната публика, виждаха и себе си да атакуват противника, да излъгват Пеле и Жаирзиньо и да вкарват победния гол във вратата на световния шампион…

— Страхотно! — прошепна Влади Моторетката.

Андреа се приближи до Митко Пеле и го целуна по бузата. Той я ръгна по корема.

Разбира се, след такъв жест гласуването беше излишно, но редът си е ред и проф. Кънчо каза:

— Който е съгласен с предложението на Митенцето…

— Митко Пеле! — поправи го строго Митко Пеле.

Над прането се показаха шест ръце — по една на проф. Кънчо, Гошо Йогата, Влади Моторетката, Андреа и две на Митко Пеле.

Горе леля Гица държеше легена готов и чакаше да забръмчат летните кънки. Напразно. Защото децата тихичко станаха и си излязоха.

3.

Как се образува национален отбор

На другия ден сутринта, когато вълната на меланхолия, която бе заляла България, поспадна, проф. Кънчо, Йогата, Влади, Митко Пеле и Андреа се събраха в Бункера. Така наричаха противовъздушното скривалище на новостроящия се санитарен комбинат срещу зала „Фестивална“. Там бе съвсем тихо, дебелите бетонни стени изолираха закрилниците на българския футбол от всякакви любопитни очи и уши.

— Другари — започна проф. Кънчо, — откривам тържественото заседание за образуването на национален отбор, който да отмъсти на германците и перуанците, да бие бразилците и да стане световен шампион. Най-напред трябва да му измислим име.

— Не! — прекъсна го Влади Моторетката. — Най-напред трябва да изберем капитан. Отбор без капитан не е никакъв отбор. А капитанът трябва да бъде най-непобедимият от всички!

И направи такова свирепо лице, че всички разбраха кой трябва да бъде капитанът.

Митко Пеле вдигна ръка:

— Искам да направя предложение за кой да бъде капитан.

— Казвай! — рече щедро Влади, очаквайки да чуе името си.

— Професор бате Кънчо.

Отначало Влади се изненада, после се разсърди:

— А бе, маляк, нали ти казах какъв трябва да бъде капитанът? Непобедим!

— Бате Кънчо е най-непобедим от всички! — продължи упорито Митко Пеле, спомняйки си колко пъти е ял непобедим бой от Кънчо. — Хайде да гласуваме.

Всички вдигнаха ръце. Мързеливо помръдна пръст и Влади.

Новоизбраният капитан отново пое председателството:

— А сега да измислим име на отбора. То трябва да бъде хем красиво, хем така страшно, че като го чуят враговете, косите им да настръхнат.

— БОМБА! — обади се Влади Моторетката.

— Не! — възрази проф. Кънчо. — Ние сме спортисти и сме за всеобщо разоръжаване.

(Не се чудете на изискания език на проф. Кънчо. Баща му, старшина Марко, който се стреми към чин младши лейтенант, следва във вечерен университет и когато си е у дома, чете гласно от разни книги, та всички в къщи знаят наизуст неговите уроци.)