Читать «Гол от засада» онлайн - страница 3

Като не видя никого, проф. Кънчо направи няколко орбитални кръгове около диреците, неспособен да спре. Пет секунди по-късно горе на третия етаж с трясък се отвори прозорец и се показа леля Гица с навитите си бели книжки на къдравата коса.

— Ааа! — зави тя като сирена и заглуши рева на лъвицата в зоологическата градина. — Ето ви вече…

Длъжен съм да поясня, че макар и пенсионерка, леля Гица не понася тракането на летни кънки. Достатъчно е и на сън дори да долови този звук, за да скочи към прозореца и излее върху децата няколко кофи вода… Кънкьорите избягват да си имат работа с нея, но понякога за отмъщение устройват под прозореца й такива страхотни буйства, че не само тя изпада в тиха лудост, но и целият квартал…

Сега обаче проф. Кънчо не направи нищо осъдително, дори не се изплези, а веднага спря, свали кънките, въздъхна и изсвири сигнала „Да строим неуморно, другари!“. Отговорът дойде веднага. От прозорчето на таванския етаж надникна Гошо Йогата и даде знак, че идва.

В този момент под прането изскочи Митенцето, задъхан. Видял брат си, той спря на безопасно разстояние. Проф. Кънчо се намръщи:

— Нали ти казах да не идваш! — изрече той пресипнало (последица от снощното викане пред телевизора).

— Ама и аз искам да правя отмъщение! — отвърна Митенцето не по-малко дрезгаво.

— Отмъщението не е за малки деца!

— Аз не съм вече малък. Виж! — и Митенцето дръпна главата си нагоре.

Вратата на синята кооперация се отвори и от стълбището бавно пристъпи Гошо Йогата. Беше в разкошната си черна магьосническа блуза и с вълшебната пръчка в ръка.

Гошо се казваше Йога не само защото умееше да чете решени задачи през кориците на тетрадките, а и защото наистина имаше вид на индийски йога: беше ужасно кльощав (виж рис. 3)1. Майка му непрекъснато го наливаше с рибено масло, но той веднага се изправяше на глава и маслото изтичаше.

Без да бърза, той седна до проф. Кънчо. И трагично въздъхна.

— Видя ли снощи? — попита той с такъв дрезгав глас, че чак прозорците на кооперацията издрънчаха.

— Видях — отвърна тъжно проф. Кънчо.

— Аз си знаех! — подхвана Йогата. — Още преди мача прочетох по звездите, че ще ядем бой.

— Това не е научно! — прекъсна го проф. Кънчо.

— Може да не е научно, ама е вярно. Биха ли ни? Биха ни! Значи звездите правилно казаха.

Наострил уши, Митенцето се стараеше да не изпусне нито дума от задълбочения разговор.

— Така ли ще оставим тази работа? — попита проф. Кънчо.

Йогата презрително вдигна рамене:

— Не ме интересува вече футболът. Аз и без това не ходя много на мачове, но сега вече хич няма да ходя. Ще си гледам само мистер Сенко. Сега той реже с трион една жена.

— Това не е научно — каза проф. Кънчо.

— Ама е вярно! Ела с мен в цирка и ще видиш! Едната половина на жената остава в левия сандък, другата — в десния. После тя…