Читать «Заложници в Рая» онлайн - страница 10

Маркус кимна с глава.

— Благодаря, Б. Дж. — каза той.

— Но да се върнем на проблема — каза Б. Дж. — с който започнах.

Чоунси Хилтън, началник секция при отдела за Изследване и Проучване на Времето, заговори кротичко.

— Една от нашите изследователки изчезна. Казва се Мона Кямпбъл. Имам чувството, че тази жена е надушила нещо.

— Но ако тя наистина е по следите на нещо — избухна Лейн — защо ще трябва да…

— Питър, моля те, — каза Б. Дж. — дай да разискваме спокойно.

Той обходи с поглед насядалите около масата.

— Съжалявам, господа, че не ви уведомихме своевременно. Стори ми се, че това не беше нещо, което изискваше тайна, но пък не ни се искаше и да се шуми по него твърде много, затова Маркус помисли…

— Маркус значи я е търсил? — запита Лейн.

Епълтън кимна с глава.

— Шест дни. И никаква следа от нея.

— Може би се е усамотила някъде, за да обмисли някакъв проблем — каза Луис.

— Помислихме за това — каза Хилтън, — но ако беше така, щеше да ми каже. Тя е толкова точна и изпълнителна, а и записките й са изчезнали.

— Ако е отишла да работи — настойчиво продължи Луис — трябвало е да ги вземе.

— Но не всичките — каза Хилтън. — Само текущите, свързаните със случая. Не цялата документация. Всъщност никой няма право да изнася материали вън от предприятието. Нашата сигурност и безопасност все пак не си е съвсем на мястото.

Лейн се обърна към Епълтън.

— Вие проверихте ли мониторите?

Епълтън вежливо кимна с глава.

— Разбира се, че ги проверихме. Това за нас е една рутинна процедура, но мониторната система не е пригодена да борави с идентификация. Всеки компютър отчита човека, когато се появи в квадранта му. Той издава само сигнал с който показва, че там се появява живо същество. Ако някои от сигналите заглъхне, значи човекът е умрял и веднага се изпраща Спасителната команда. Но тези сигнали непрекъснато се менят с промяната в движението. Хората излизат от един квадрант и биват засичани в друг.

— Но компютъра може да проследи и покаже един човек, който пътува.

— Разбира се. Но много хора пътуват, не пътува само един човек. А Мона Кямпбъл може и да не пътува. Тя може просто да се е завряла някъде.

— Или пък да е отвлечена — каза Луис.

— Не ми се вярва — възрази Хилтън. — Не забравяй, че и записките й ги няма.

— Ти мислиш, значи, — каза Фрост, — че е избягала? Умишлено е напуснала предприятието.

— Избягала е — каза Хилтън.

Хауърд Бърнс, началник на отдела за Проучване и Изследване на Жизненото Пространство, запита:

— Ти наистина ли мислиш, че е офейкала по някакъв начин?

— Да, мисля — каза Хилтън. — Тя самата ми намекна доста предпазливо. Подхванала беше някаква нова линия на изчисления. Спомням си много добре, че каза изчисления, а не изследвания. Видя ми се доста странно, но тя се загледа напрегнато наоколо и…

— Тя каза изчисления? — запита Лейн.

— Да. По-късно разбрах, че работи с Хамалианската Математика. Спомняш си Хауърд, нали?