Читать «Заложници в Рая» онлайн - страница 11

Бърнс кимна с глава.

— Един от нашите кораби я донесе преди може би 20 години. Бяха я открили на една планета, населена някога с интелигентна раса. Планета, която може би ще можем да използваме, но преди това би трябвало да я тераформираме, а тераформирането точно на тази планета ще бъде убийствена работа, която ще ни отнеме хиляда и повече години упорит труд.

— Можем ли да заимстваме нещо от тази Математика, което да ни помогне? — запита Луис.

— Математиците се опитаха — каза Бърнс. — Не излезе нищо. По всичко личеше, че си е чиста математика, но толкова далечна от нашата концепция за математика, че никой не успя да се справи. Групата, която посети планетата, откри и други човешки творения, но без практическо приложение. Представлявали някакъв интерес, разбира се, за антрополозите или културолозите, но без непосредствена практическа стойност. Математиката била нещо по-различно. Била в, как да кажа, нещо като книга и книгата била компактна и завършена. Не се среща често завършен и разчетен научен труд на изоставена планета. Донасянето й тук причини доста вълнения.

— И никой не може да я проумее, да вникне в нея? — каза Лейн. — Освен може би тази Мона Кямпбъл.

— Почти съм сигурен, че е успяла — каза Хилтън. — Тя е много особен човек и…

— Ти не изискваш ли периодически отчети за работата, която се върши? — запита Лейн.

— Разбира се, изисквам, но ние не надзъртаме през раменете на хората. Знаеш много добре какво би означавало това.

— Да — каза Бърнс — нужна им е малко по-голяма свобода. Трябва да се дава възможност да чувстват, че линията на изследване в своето развитие принадлежи на тях, че е нещо лично.

Б. Дж. каза:

— Всички вие чувствате, разбира се, от каква важност би било това. Изследването и проучването на жизненото пространство е начинание с големи и далечни перспективи. За това не може да не отдадем дължимата на Хауърд почит. То е нещо, което гледа триста, четиристотин години напред. Но програмата на времето ни е необходима колкото се може по-бързо. Едно проникване в програмата на времето би ни обезпечило с жизненото пространство, от което ще имаме нужда след един век, а може и преди това. Започнем ли веднъж съживяванията, ще стигнем до деня, в който ще се изправим пред нуждата от много повече пространство и място от това, което сегашната планета Земя предлага. А деня, в който можем да започнем съживявания може да се окаже не толкова далече. Момчетата на Безсмъртието се справят доста добре и напредват, ако добре съм разбрал думите на Енсън.

— Така е, Б. Дж. — каза Енсън Грейвс — Приближаваме. Бих казал, че ни делят не повече от 10 години.

— След 10 години — каза Б. Дж. — ще имаме безсмъртие…

— Много неща ще се объркат — предупреди Грейвс.

— Да се надяваме, че няма — каза Б. Дж. — След 10 години имаме безсмъртието. Трансформаторите на материята са решили проблема с материалите и храната. Жилищното настаняване е според плана. Единствения голям проблем, който може да очакваме, е въпросът за жизненото пространство. За да се сдобием с това пространство и то бързо, ще трябва да колонизираме времето. Времето е решаващо.