Читать «Заложници в Рая» онлайн - страница 8

Днес, точно в този ден, той ще се посвети, ще се отдаде отново. Днес ще остане по-дълго на колене, ще се абстрахира от всичко друго и ще проникне по-дълбоко в търсенето, с което се е захванал. Днес може би е денят. Някъде в бъдещето беше часът и минутата и разбирането и вярата му; и никой не можеше да каже кога този час ще удари. Може би е съвсем близо за него, той ще има нужда от всичките си сили, затова ще закуси най-напред, даже преди утринната молитва. И с нови сили и нова енергия ще се впусне в търсене на истината.

Мина покрай пясъчната яма в посока на върбите, където беше вързал геримите си и ги изтегли. Излязоха с лекота, защото нямаше нищо на тях.

Костеливата топка на глада го присви още по-силно при вида на празните въдици.

Ясно, пак тези речни миди. Устата му се изкриви в отвращение при мисълта за тях.

Четири

Б. Дж. почука силно с молива по масата, за да покаже, че съвещанието започва. С усмивка на благоразположение обхвана с поглед аудиторията.

— Радвам се да ви видя между нас, Маркус, — каза Б. Дж. — Не ни дарявате често с тази чест. Подразбрах, че имате някои проблеми.

Маркус Епълтън впери сърдит поглед в отговор на благоразположението на Б. Дж.

— Да, Б. Дж. — каза той, — има някои проблеми, но те не се отнасят само до мен.

Б. Дж. бързо погледна към Фрост.

— Как е новата организация по спестяванията, Дан? Разчитаме на теб. Трябва да се посъживи. Чувам, че много се влага в марки и монети.

— Неприятно, — каза Фрост — но марките и монетите предлагат едни по-дългосрочни и перспективни инвестиции.

Питър Лейн, касиера, неспокойно и неудобно се размърда на стола си.

— Колкото по-бързо се излезе с нещо, толкова по-добре. Абонаментите и участията в нашите фондове значително спадат. — Лейн изгледа насядалите около масата.

— Марки и монети! — каза той така, като че ли това бяха неприлични и грозни думи.

— Много лесно бихме могли да спрем това — каза Маркус Епълтън. — Две-три думички и готово. Никакви възпоменателни издания, никакви пощенски приумици и натруфената въздушна поща.

— Забравяш — напомни му Фрост, — че не са само марките и монетите. Това са и порцелановите изделия, и картините и много други неща. Почти всичко, което би могло да се роди в една катакомба. Не може да се спре всичко, което излиза на пазара.

Б. Дж. рязко го прекъсна.

— Нищо не можем да спрем. И без това доста се говори за това, че сме завладели света, че той е станал наша собственост.

Карсън Луис, вицепрезидента, отговорен по улесненията и облекченията, каза:

— Мисля, че точно такива приказки дават храна и повод за дейността на Холите. Дейността им, разбира се, не е от кой знае какво значение, но все пак те са една досадна напаст.

— На отсрещната стена имаше нов лозунг — каза Лейн — и то не съвсем лош, не мога да си изкривя душата…

— Вече не е там — процеди през зъби Епълтън.

— Не? Така и предположих, — каза Лейн, — но тичането насам-натам след тези хора с кофи и четки и бърсането не е най-точния отговор.

— Не мисля, — каза Луис — че изобщо има точен отговор. Идеалното, най-точното е да се изкорени изцяло дейността на Холите. Но много се съмнявам, че това ще е възможно. Маркус, предполагам ще се съгласиш с мен, че единственото, което бихме могли да направим, е да сведем дейността им до възможния минимум.