Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 8

— Ще й пусна едно съобщение от „Керкенез“.

И бе своевременно награден с усмивка в стил „Лигата на майките“. Е, можеше да адресира съобщението и до баща си, не че двамата не четяха заедно посланията му. И също толкова единодушно се оплакваха колко били редки.

След час на почти овладян хаос прехвърлянето им на бараярския имперски куриер приключи. По-голямата част от бързината на този тип космически кораби си беше за сметка на товарния им капацитет. Майлс се видя принуден да подбере само най-необходимия им багаж. Останалото, значително като обем и тежест, както и стряскащото изобилие от сувенири, щеше да продължи пътешествието си към Бараяр заедно с по-голямата част от малкия им антураж — личната прислужница на Екатерин, мис Пим, както и, за огромно съжаление на Майлс, двамата подчинени на Роик гвардейци. Със закъснение се сети, докато с Екатерин се сместваха в новата си каюта, че е трябвало да й спомене колко тесни са жилищните помещения тук. Докато работеше за ИмпСи, беше пътувал толкова често с този клас кораби, че приемаше ограниченията им като нещо естествено — един от много малкото аспекти на предишната му работа, при които дребният му ръст работеше в негова полза.

Така че, когато все пак прекара остатъка от деня в едно легло с жена си, то беше предимно поради липсата на други места за сядане. Вдигнаха горното легло, за да не си удрят непрекъснато главите в него, и седнаха в двата края на долното, Екатерин — за да почете на спокойствие от джобно четящо устройство, а Майлс — да се гмурне в пълната с доклади от дипломатическия фронт Кутия на Пандора, която му беше осигурил Грегор.

Не бяха минали и пет минути, когато от устата му се изтръгна едно „Ха!“.

Екатерин даде знак, че няма нищо против да я прекъснат, като вдигна глава и отговори на неговото „Ха!“ с едно „Хм?“.

— Току-що разбрах защо станция Граф ми звучеше познато. Отиваме в Квадикосмоса, за бога.

— Квадикосмоса? Това някакво място, където си бил преди, ли е?

— Не, лично не съм бил. — Явно щеше да му е нужна по-задълбочена политическа подготовка, отколкото беше очаквал. — Макар че веднъж се запознах с една квади. Квадите са раса от хора, изменени чрез биоинженерство, някъде преди, ами, двеста или триста години. Преди Бараяр да бъде открит повторно. По план трябвало да живеят в постоянна безтегловност. Но каквито и да били първоначалните намерения на създателите им, всичко се провалило с навлизането на новите гравитационни технологии и квадите се превърнали в нещо като икономически бегълци. След куп пътешествия и приключения най-накрая се установили на едно място, което по онова време било в покрайнините на възлената връзка. Вече били прекъснали до голяма степен отношенията си с други хора, така че съзнателно си избрали система без обитаеми планети, но със значителни астероидни и кометни ресурси. Смятали са да живеят като отшелници, предполагам. Разбира се, оттогава проучената част от възлената връзка се е разраснала около тях, така че понастоящем си осигуряват чужда валута, като обслужват кораби и осигуряват трансферни съоръжения. Което обяснява защо флотилията ни е пристанала на док там, макар да не обяснява случилото се след това. Био… ъъ… — поколеба се той, — биоинженерната намеса включвала многобройни метаболитни промени, но най-зрелищното нововъведение било, че имали втори чифт ръце на мястото на краката. Което наистина е удобно при безтегловност. Всичко ти е, хм, подръка, така да се каже. На мен лично често ми се е искало да имах още един чифт ръце, когато се е налагало да свърша нещо във вакуум.